Според мен всеки опит за спиране е крачка напред, дори и да не завърши успешно. Лично аз не познавам много хора които са спрели изведнъж и не са барнали никога повече. Повечето спрели са успели чрез дългогодишно лечение. И както с другите болести, в едно лечение има и моменти на рецесия ... Трябва да се гледа на лечението като цяло, не на отделните периоди в него. Всеки опит за спиране е крачка напред.

Според мен подход който слага като самоцел самото спиране е грешен ! И шансовете да завърши с успех са малки. Човек има нужда от цел в живота, и спирането не може да е цел само по себе си. Мисля че е добре "майка" да поговори със сина си за да види какво го влече, какво иска да направи от живота си. Като спре и после какво ? Има ли някакви планове, или за момента целта е просто да се спре ? Внимавайте - един ден може да си зададе въпрос "Сега спрях, и какво ?". Добре е да си намери някаква цел. За съжаление това трябва да го направи сам - не е нещо което може да бъде наложено отстрани.

Запитайте се също - той иска ли наистина да спре ? Това че казва че иска - това е така за 90% от наркоманите, особено когато се обръщат към родителите. Нормално е - той е в слабата позиция и знае че наркоманията е нещо негативно за вас и в ролята си на син той се чувства задължен да каже че иска да спре. Представете си какво би станало ако каже "не искам - засега ми е кеф да продължавам да се друсам ...". Това просто е невъзможен сценарии, едва ли много хора биха могли да кажат нещо подобно на майка си. Затова казват обратното, дори да не са много сигурни че го искат.

За съжаление за да успее човек да спре - трябва да иска. Истински, не за да не притеснява близките си. Да го иска от вътре. И пак за съжаление, за да стигне човек до извода че с зависимост не може да се живее, трябва да мине през какви ли не мизерии. Това разбира се не значи че трябва да му създадете мизерии ами просто че той сам трябва да стигне до извода че за да води нормален живот, трябва да спре.

Погледнете нещата позитивно - той ви е казал че има проблем с зависимостта, и се е опитал да спре, поне веднъж. Може и да спре, но дори и да е продължи, важното е че е нашравил една позитивна стъпка. Не е толкова важно дали накрая на седмицата ще вземе един път и теста му ще е позитивен. По важно е след 10 години да има нормален живот, тоест, крайния резултат. Пак напомням - това е лечение на дълъг период, и за да го осъзнае той, трябва първо да го осъзнаете вие. По добре следващия път като вземе да си каже след това: "кофти, взех един път, но лечението продължава" от колкото "прецаках си цялото лечение, няма за какво да продължавам да се боря".

Както и да е, пожелавам ви успех.