не съм съгласен, че осъзнаването е пряко свързано с езика. според мен има примери на осъзнаване още преди да е възникнала речта.
относно Библията, мисля че загубата на невинността е свързана по-скоро с познанието, отколкото с доброто и злото. разбира се твоята интерпретация е по-разпоространена сред религиозните среди вярно че познанието от своя страна е свързано с морала, но пък то си е свързано с почти всичко останало и не бих му приписал уникалност в случая.

а относно болката и смъртта всякакви разсъждения са прекалено философски и абстрактни в сравнение със съвсем реалното усещане, което, когато дойде, не вярвам да е твърде приятно и хубаво за никого.

xexe. я пусни едно търсене на BDSM в мрежата. може да останеш изненадан

иначе е лесно да кажеш, че смъртта е нещо съвсем естествено, но като ти дойде до главата (не че го пожелавам на някого, но рано или късно и това ще стане) може би няма да реагираш толкова спокойно.

ако говорим за мен си прав. но все пак аз съм продукт на общество, в което страха от смъртта се смята за нещо нормално. а на практика вярвам, че е една голяма пречка пред това да бъдеш щастлив. избавиш ли се от този страх, ще се чувстваш несравнимо по-добре. екстремните спортове до голяма степен целят именно това според мен.
чувал съм, че тореадорите в Испания, учат в специален университет. там основно се занимават с философия и литература, като главно ги подготвят да приемат смъртта. в крайна сметка добрия тореадор не трябва да има никакъв страх да умре - така може да танцува свободно с бика.
болката също е важна. без болка няма да има и радост. това е основна част от живота. в болка се раждаш и страдаш в голяма част от живота си. трябва да приемеш това.

когато един човек, който осъзнава всичките тези неща, съзнателно посегне на друг човек с идеята да му причини лошите усещания, които той самият може да си представи, това вече е "зло"!

защо се ограничаваш само до хората. да извършиш "лоши" неща срещу всяко живо същество също може да се приеме за зло. въпроса е, че това е съвсем нормално също. човека, както всичко живо, носи разруха в себе си. той не е само творец. опитите да достигне божественост са чисто човешки изхвърляния. един звяр няма да се замисля над това дали унищожава или твори. за природата "добро" и "зло" не съществуват като понятия. човек също не се ражда с тях, а те му биват предавани от средата в която живее.
какво ще стане ако на някой му харесва да убива? дали би го смятал за "зло"? ами ако той самия няма нищо против да бъде убит? какво мислиш за канибализма всъщност?

El rito constituye el Secreto