категориите "добро" и "зло" наистина са напълно човешки. по-точно те са продукт на обществото, което си е чисто човешки продукт от своя страна. затова харесвам повече естетиката - по-индивидуална е (всъщност тази идея не е моя, а на Роджър Зелазни - "Господарят на светлината").
според мен между човека и звяра съществува двупосочна връзка. и няма как да е иначе - те са крайно свързани. докато не се измисли някакъв начин за живот извън тялото, няма как то да се пренебрегва. разбира се това не пречи на доста хора да се опитват. резултатите от такива опити са доста болезнени. ако спреш да храниш звяра, той рано или късно ще те изяде.
има и хора, които напълно са се отдали на звяра и не упражняват никакъв контрол. вярвам, че и ти си срещал толкова първични индивиди. те, доста често нарушават обществените правила, т.к. за да се придържаш към тях ти трябва доста силна човешка същност. доста често тези правила са в противоречие със звяра в теб и ако ти не го контролираш не е ясно докъде може да стигнеш.
от друга страна и тези, които прекаляват с контрола страдат. тялото си иска своето и каквото и да правиш това няма да изчезне. връзката е двупосочна и дългото подтискане накрая избива в някаква ексцесия. монасите примерно са се самобичували, когато са усещали повика на "слабата плът" разбира се с времето вероятно болката от бича е почнала да им харесва или пък са се обърнали към собствения си пол или направо са откачали.
вярвам, че най-правилния подход е да си в хармония с тялото си и да не прекаляваш с контрола. така ще си осигуриш спокойни старини. майната му на "доброто" и "злото" - това са глупости и пропаганда. виж разделението м/у ред и хаос ми харесва повече

El rito constituye el Secreto