Маугли, Тарзан и т.н. според мен не са аргумент. и сега ще ти обясня защо:

ако те не живеят в човешка среда, то значи няма да се научат на човешки език. ако те не се научат на човешки език, значи няма да усвоят човешкия абстрактен начин на мислене. а ако не усвоят въпросното абстрактно мислене, те няма да развият онова, което се нарича рефлексия, самоосъзнаване и други подобни неща. те няма да могат да поглеждат на себе си като на обект, отстрани, като "нещо" в света на една плоскост с другите неща в света. това човекът го развива като първяа стъпка в своето човешко осъзнаване. и това всъщност е загубата на "невинността". а с тази загуба идва и познаването на доброто и злото - можеш да осъзнаваш себе си като обект и субект едновременно и с това идват по реда си всички мисли, както ги описах по-горе. в този ред на мисли спомняш ли си библейския разказ и как в него загубата на невинността е свързана с познаване на доброто и злото? не коментирам другото, а само това - че и авторите на Библията са напипали някава взаимозависимост.

а относно болката и смъртта всякакви разсъждения са прекалено философски и абстрактни в сравнение със съвсем реалното усещане, което, когато дойде, не вярвам да е твърде приятно и хубаво за никого. иначе е лесно да кажеш, че смъртта е нещо съвсем естествено, но като ти дойде до главата (не че го пожелавам на някого, но рано или късно и това ще стане) може би няма да реагираш толкова спокойно. както и да е, това са малко зловещи теми...

иначе никога и никъде не съм твърдял, че смъртта е зло. както току-що казах, просто от хората тя се възприема като "зло" и много малко от тях наистина я искат за себе си, и то при изключителни обстоятелства. иначе никой процес в природата, сам по себе си, не е нито "добро", нито "зло". нали се разбрахме, че това са категории на човешкото съзнание? нито пък убиването на сърничка от страна на вълка е "зло". защото вълкът просто се изхранва, не разбирайки добре какво точно причинява на съществото пред себе си и не можейки да осъзнае в същия момент, че него може да го сполети точно същото, и да си представи колко зле той би се чувствал тогава.

ОБАЧЕ

когато един човек, който осъзнава всичките тези неща, съзнателно посегне на друг човек с идеята да му причини лошите усещания, които той самият може да си представи, това вече е "зло"!

разбираш ли тънката разлика? животното не може да се идентифицира с чуждата болка, да си я представи като своя. човекът може. и затова у него нещо трепва винаги когато си има работа с насилие и този рефлекс може да бъде приспан при определени екстремни обстоятелства, след обучение или нещо такова, но не може да бъде напълно убит. докато човекът е човек, ще има осъзнаване и идентификация с другия. Тарзан и Маугли, въпреки тоновете книги и филми по въпроса, в реалния живот не биха имали изобщо съзнанието на хора, а на някакви животинки.

ако според теб не е така, дай ми поне един пример за противното, дори и измислен и хипотетичен.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti