според мен такова осъзнаване не би настъпило или поне не при всеки. обществото е това, което налага моделите за "добро" и "зло". тези понятия са субективни и дори някой самостоятелно да е достигнал до тях, това не ги прави общовалидни. болката например ни съпътвства през целия ни живот. нали си чувал да казват за възрастните хора, че ако сутрин се събудят и нищо не ги боли значи са умрели
та може ли да се каже за болката, че е зла? мисля че не. смъртта зла ли е? ако се замислиш (или четеш Тери Пратчет), ще си дадеш сметка, че в смъртта няма нищо зло - съвсем естествн процес. дори насилствената смърт не може да се определи като нещо лошо или зло. тя е нещо съвем естествено и се среща навред из природата.
ако твоята тероия е вярна, излиза че ако предположим, че един човек е расъл в гората (Маугли, Тарзан и т.н. ) без допир до общество, което да го напътства, то той ще достигне до същите тези "естествени" дефиниции, до които е стигнал всеки от нас. аз лично не смятам, че ще се случи така. всъщност изобщо не се знае на какви морални устои ще се крепи неговия свят.

El rito constituye el Secreto