категориите "добро" и "зло" наистина са напълно човешки. по-точно те са продукт на обществото, което си е чисто човешки продукт от своя страна.

според мен пк те не са продукт на обществото. те са продукт на индивидуалното самоосъзнаване. човек осъзнава, че е човек, осъзнава също и че другите около него са хора, негови подобни. осъзнава, че той самият се страхува от болката, физическа и душевна, болестите, смъртта и т.н. същевременно си прави извода, че може би и другите хора, след като са същите като него, изпитват същите чувства и се стремят към и избягват същите неща. оттук идеята, че както ти, така и себеподобните ти не бихте искали да ви обиждат, нараняват, убиват и прочие.

това може би е процес, който има много общо с процеса на създаване на човешки общности, общества и т.н. НО според мен това не значи, че понятията за добро и зло са втълпени на индивида от обществото или някаква организирана структура. според мен индивидът достига до тях сам по гореописания начин.

така че тук не става въпрос за човек vs. звяр, тяло vs. душа или нещо такова. човекът е зъл не защото в него има звяр, или не защото угажда на тялото си повече отколкото на душата си. човекът е зъл защото в него бушуват зли страсти, каквито няма в животното например. човек страда заради тях и заради тях нарушава създадените от самия него граници на доброто и злото. от което страда още повече.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti