Имай предвид, че тези чувства на омраза, завист и т.н. се контролират на по-ниско, несъзнателно ниво и затова логиката им може да е наивна и абсурдна - "ако утрепя Пешо, всичките ми проблеми ще се оправят". Тук по-висшите логически вериги се включват и казват "не е вярно".

да, точно така. и въпреки това има поразително много случаи, в които човекът действа под напора на чувствата си - основно омразата си - и всякакви логически съображения дяли това е целесъобразно отиват на майната си.

така че животните наистина гледат собствения си кеф, но това, което хората често пъти гледат наистина се ограничава до "важното е на Вуте да му е зле". от логическа гледна точка е напълно абсурдно и дори самоунищожително, но според мен логиката никога не е била водеща в човека, няма и никога да бъде.

логиката е заложена от природата (или от Бог според другата версия) в инстинктите на животните. там тя е желязна, действа безотказно, без лични пристрастия и затова пронякога ни се струва, че животните са "неумолими" и "жестоки".

човекът, от друга страна, се води от пристрастия, афекти, комплекси, емоции и т.н. и затова може да бъде много по-милосърден от животните, но и неимоверно по-жесток.

така че основните ни твърдения май се разминават диаметрално. моето не е, че основната цел на човека е "всичките ми проблеми да се оправят". това е основната цел на животното, която, макар и по-егоистична и студена, се оказва далеч по-миролюбива. при човека често пъти не е така. ще ти дам два примера.

представи си един мултимилионер, на който всичко му процъфтява, но който винаги си спомня за коптора, от който е тръгнал, и как пияният му баща го е пребивал всяка вечер, и таи патологична омраза към онези, които са се родили в по-благоприятни условия и не са били жертва на такива неща. този човек може всячески се стреми да си съперничи, да преследва, да тормози и т.н. подобни хора, въпреки че това по никакъв начин не му помага да му се уреждат нещата, нито има нещо общо с бизнеса, благосъстоянието и (не)щастието му.
нещо повече, представи си и един господин Х, който няма особено сериозни проблеми в живота, но е разяждан от ревност по господин Y, който е успял да свали харесваната и от двамата госпожица Z, двамата се женят и така нататък. един прекрасен ден X превърта от ревност и убива и Y, и Z. нормалната логика, естественият подбор, инстинктите за оцеляване и продължаване на рода биха казали, че Х трябва да махне с ръка и да си потърси друга самка, оставяйки Y и Z да си гледат техните работи. едно животно би направило точно така. да, ама човекът често пъти не! дорши да не убие никого, той може да се пропие от мъка по любимата или нещо такова. във всеки случай ще му бъде трудно да погледне чисто прагматично на нещата и вместо да си помогне, може да навреди и на себе си, и на други хора под напора на емоциите си.

всичко това може и да са само хипотетични случаи, може и да звучат като взети от сапунен сериал, но е твърде вероятно да се случат ако не на всеки, то поне на някои хора, докато при останалите живи видове просто няма шанс за такова нещо.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti