Хм, това, което имах предвид, е, че във всички случаи водещо е собственото щастие, а не чуждото нещастие. Принципът "я не сакам на мен да е добре, я сакам на Вуте да му е зле" всъщност не се прилага реално. Желаейки друг да страда, ти всъщност мислиш предимно за себе си, защото страдащият човек е по-безопасен за теб самия.

Имай предвид, че тези чувства на омраза, завист и т.н. се контролират на по-ниско, несъзнателно ниво и затова логиката им може да е наивна и абсурдна - "ако утрепя Пешо, всичките ми проблеми ще се оправят". Тук по-висшите логически вериги се включват и казват "не е вярно".

Получава се когнитивен дисонанс и от това коя от двете идеи надделее зависят по-нататъшните действия. Това, което исках да кажа, е, че най-основната цел не е "да убия Пешо", а "всичките ми проблеми да се оправят".

Оттук пак стигаме до стремежа на животните да си гледат само собствения кеф, без да се интересуват от чуждата гледна точка.

И все пак, ако искаш да кажеш, че вътревидовата борба при човека не е нещо закърняло, а напротив - надградено, съгласен съм. Моето мнение обаче е, че са променени само методите, не и целите.

Ако си затвориш очите, ще видиш колко е тъмно в действителност!