хехехех, харесва ми твоят начин на мислене!

според мен обаче класическата теория, че човекът е някъде по средата между боговете и животните не обяснява злите намерения, които понякога се таят в него.
с други думи, ако решиш да цапардосаш някого с брадвата по главата, доколко това е резултат именно от животинското в теб, контролирано било от разума и цивилизацията (според научно-атеистичната теория), било от искрицата божествена душа в теб (според религията)? не, според мен това изобщо не е типично поведение на "звяр". дори хищниците, на които ние хората приписваме качеството "жестокост", всъщност не постъпват точно така, както хората понякога правят. техните действия са мотивирани единствено от инстинкта за оцеляване, освен това са напълно невинни в смисъла, че животното не борави с категориите "добро" и "зло" и не разбира, че причиненото на изядената от него сърничка спада към втората категория.
напротив, хората, водени от злоба, ревност, алчност, завист и други типично човешки чувства, много добре знаят, че ако убият някого това е зло и тъкмо такава е целта им. освен това често пъти не го правят с цел оцеляване или продължаване на вида, а просто за да удовлетворят съответното глождещо ги отвътре чувство.

така че желанието да убиеш или изобщо по някакъв начин да навредиш на другия далеч не е някакъв атавизъм от времето, когато според еволюционната теория всички сме били животни. напротив, според мен то се е появило у човека впоследствие и си е типично негов патент.

а защо, по дяволите, е станало така според вас? винаги съм си блъскал главата над този въпрос и досега не мога да изляза с окочнателен отговор.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti