да, общото между всички системи, което си наблюдавала, според мен се нарича "недостатъци на съвременното цивилизовано индустриално и пост-индустриално общество".
наистина от това няма отърване, където и да си.

и все пак, мисля, че не си особено справедлива, като слагаш диктатурата и демокрацията под един знаменател. дали ще те изкарат на заколение пред стадото изобщо, ама изобщо не може да се сравнява с това дали просто ще ти вземат звънчето и ще те порицаят пред строя. във втория случай все пак ти остава някакъв избор, нали? и ако ти си прекалено разглезен от материалните си придобивки, за да направиш този избор, проблемът си е лично твой, но във всеки случай никой не ти пречи да живееш - в най-тесния смисъл на думата -както го разбираш.

вярно е, че например младежките движения и психеделичната вълна, когато са се появили за пръв път, са били порицани и от двете страни на желязната завеса. и все пак, опитай се да си представиш нещо като Тимъти Лиъри или Уудсток в България или СССР и веднага ще ти стане ясна огромната разлика. ами Кен Киси с неговите кукувичи гнезда, шарени автобуси и т.н.? щяха направо да го вкарат в лудница, както се е случило с един семеен познат поради нестандартно поведение и социална неадаптираност.

така че, когато ти се предоставя възможност да избираш между две злини, винаги избираш по-малката (в случая много по-малката) и градиш в нея свое алтернативно субкултурно пространство. свободата винаги е виреела на ограничена територия - кофишоповете в Амстердам, кварталът Християния в Копенхаген, Народна република Бъркли (!) и т.н. въпросът е извън това оградено пространство системата да е такава, че да зачита твоето право да правиш вътре каквото си искаш. засега този експеримент е работил само за системата на Запад.

колкото до идеята "ако имаш пералня Х и хладилник Y, ще си щастлив" - основата на консуматорското общество - такава идея в европейската, а и световната култура, изобщо не е съществувала преди появата на марксизма и неговата частична победа. да, победа, защото това, за което са се борили левите работници в началото на ХХ в. - социални придобивки, нормиран работен ден и т.н. - е постигнато още преди войната на Запад. там по същество живеят в едно поне отчасти социално, солидарно общество. и оттук консуматизмът като феномен - това е била цената, която е трябвало да бъде платена, за да бъде премахната експолатацията на труда.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti