Приятели,
Извинявайте!
Не искам никой да умира с предимство от бедност или грозота. Не мисля това. Не че не съм расист, но ще обясня импулса си. Постоянно се спъвам в паднали цигани, често срещам пияни или биещи се, та и заплашващи ме цигани. Та затова – не ги забелязвам. (Може би е виновна “махалата”, в която живея.) Друг е въпросът, че ако видя умиращо същество или нуждаещо се от помощ такова – няма да се поколебая да помогна.
Шокът ми идва и от това, че аз не помогнах. Просто си отминах. И после не се върнах, защото не знаех какво да направя. Като споделих, ми казаха, след 2-3 часа те вече ще са си отишли, пък и сигурно са се чувствали добре.
Естествено че расизма няма общо с резултатите от дрогата. И не е довод.
А красотата наистина не се вижда с очите. В конкретния случай ме порази силния контраст между бляскавата външна красота на младостта и едновременно с това безпомощността й. Пламтящата, буйна младост – окаяна и безсилна (в този смисъл - поругана).
Какво бих направила ако пак видя подобна картина, това се чудя? Моето място (както и на всеки един от нас) къде е в картинката? Ако можех да помогна с нещо вероятно нямаше да се разстроя така?