|
Всеки един от нас има "център", но всъщност живее извън този център.Това поражда вътрешно напрежение, вълнение, което с времето предизвиква болка ...а после, ставайки хронично..става и болест.
Ти усещаш че не си там,в центъра си , където трябва да бъдеш, липсва ти вътрешното равновесие, хармонията.
Стремежа да се върнеш в равновесието, в хармонията, "помниш" от времета на престоя ти в майчината утроба....
Този стремеж, се проявява като умствено напрежение.Ако то се повиши много , това нарпежение, си на границата да полудееш.
"Луд", това е същество "излязло" изцяло вън от себе си.
Като Мулето .../смея се/.
Но ти не можеш така.Ти не си "луд", в същото време не си в центъра си....винаги си между двете състояния.Понякога можеш да достигнеш някое гранично състояние...и да кажеш :"Побърках се!"
а после да кажеш...."Бях на седмото небе".
В тези моменти между теб и лудите, няма да съществува особенна разлика.
Но ...люшкането между тези две крайности е и опасно.
Опасно е, защото не можеш да формираш стабилна база и стабилно "мнение" за себе си.Понеже нямаш постоянно състояние, нямаш време за изграждане на постоянна представа за себе си.
Много често, тогава прибягваш до чужди съвети. И до консултации с лекари.....Но след като ТИ нямаш твърда представа за себе си, как лекаря ще я има?
Че той те оглежда с очите на "професионалиста" и то за няколко минути?.
Правени са експерименти, със нормални и здрави хора,експериментално "въвеждани" на преглед при лекари. И в много от случаите, лекарите в резултат на "професионална рутина и деформация" са поставяли ....... диагнози.
След като ти не знаеш КОЙ СИ...всъщност, с какви параметри си,....дори започваш да се страхуваш в моменти на изживяването на щастливи ситуации и се стремиш да се "привържеш" към тях.
В други случаи, пък, огледално, се изживяват и се изгражда "страх", от стресови ситуации и ти се стремиш да се "избавиш" от тях.
Често с цената на успокояващи лекарствени средства и лекарска намеса.
"Нормалните хора"...много рядко успяват да се докоснат до крайната лудост или крайния екстаз.
Те не са в състояние да "полудеят" или да бъдат в "полета" на свободата.В определен смисъл, те са "мъртви същества"....ограничени в рамките на "нормалността". Затворници.
Голямите личности- артисти, художници, поети ...извествите хора/историята е пълна с такива примери/, пък, "не са нормални".Те се люшкат от единия полюс, в другия полюс....в голями напрежания и страдания.Те постоянно се изменят, променят....в тях липсва вътрешна идентичност, те по лесно излизат от нормата...и по лесно "полудяват".
Къде си ТИ?
Кой си ТИ?
Знай едно....липсата на "вътрешен" център,стабилен център, или липсата на достатъчно разгъната периферия, е "признак" на болест....настояща вече или бъдеща.
Точната диагноза е техническа подробност.
Може и да е "катастрофа".... в пътна ситуация.
И това е техническа подробност.
Това разбира се не се отнася ,за родени със силни "отклонения" същества.
Поздарви от Мулето...
Деси ..това е за теб.
|
Вън от центъра = на болест...Деси?
