И аз да ти споделя, Мечо, ако нямаш нищо против:-) Мисля, че щом не си издържал, не си имал правилна мотивация или просто моментът не е дошъл. Казвам го от позицията на човек, който през целия си живот е бил "мръвкарче":-) Честно казано, дори не знам да готвя постно. Преди известно време реших, че искам да променя живота си. И почнах. Освободих се от излишните хора, промених местоживеенето си... страхотно :((( Изкарах кошмарна зима с безкрайно дълги нощи и все повече се завъртах в омагьосан кръг: хем не искаш никого, хем не можеш с никого, хем да се понесеш е непосилно..., да пийнем едно по този случай... да не навлизам в подробности, не е важно. Важното е, че един ден ми писна от всичко това, отегчавах се до смърт от себе си и разбирах, че нищо не съм променила. И отново взех решение да променя живота си. Но не отвън, а отвътре. Няма да пиша за всичко, което съм мислила и правила последните месеци. (за твой късмет). Искам само да ти кажа, че така, както не можех да не ям месо, сега се сещам за него само като ми замирише... и чак се чудя на себе си, че не припадам от мерак да си хапна:-) Никога не съм вярвала, че моя организъм може да приеме това, но се случи, защото го реших с вътрешната нагласа за тази стъпка. Твърдо съм решила, че ако ми се прияде много... ще си хапна. Просто защото мразя крайностите. Но засега не е проблем. По същия начин спрях да пия (не че съм била пристрастена, но все пак да си пиеш сама пред компютъра едва ли е добра атестация) и не ми липсва. Честно. Гледам, че напоследък (о, ужас;-) напълно спонтанно съм намалила голямата си страст- цигарите... И всичко това, само защото започнах да мисля по друг начин, или поне се опитвам. Не заради здравето (това не ме мотивира). А за това наистина да направя нещата в живота си други.