Че кой ти казва че ми е тежко? Не ми е тежко...стана ми приятно от един постинг на един непознат. Това не бяха сълзи от радос или от тежест. Това бяха сълзи...просто така.... Без емоции... Веднаж така плаках на Седемте Рилски Езера. Там между скалите, при петото езеро, между небето, водата и скалите....... слушах цигулка. Изведнаж ...нещо в мен започна да "вие" като вълк срещу месечината. Тогава усетих че не съм от Земята....това беше едно от събужданията ми . Слушаш неземна музика, която ти напомня за нещо, което го няма на Земята...за истинския ти баща, за истинската ти майка...за истинската ти родина. Бях като дете , на оградата на дом майка и дете, но запомнило първите си и истинските си родители.....! Да не помниш родителите си и да си в дома е ...нормално. Но да знаеш че имаш истински родители, истински дом, и да стоиш там...до оградата....е жестоко. Тогава започнах да проумявам че съм тук, в командировка. И определени моменти и съвпадение на фактори, се връщам ТАМ....и преставам да бъдеш "копеле"...без родители.Защото Джурково е място , подобно на Земята, място в което са захвърлени или оставени на доглеждане уродливи същества. Същества които не всеки иска да приеме в дома си. Земата е като Джурково....знай това. Това тук е изправителен дом за "паднали ангели" и аз съм един от тях........ А ти?