Животът е красив такъв какъвто е.Той обаче става грозен, тогава, когато се опитваме да го променим.Той става несъвършен ,когато се опитваме да му наложим нашите граници и представи.Живота е реален, но оценките ни за него, нямат никакъв смисъл.И тогава става този сблъсък Мечо....тогава Той...БОГА...губи красотата си за нас.Как може живота да бъде вкаран в нормите и смисъла, на някакво си малко и нищожно съществно? Животът съществува милиалди и билиарди години.Той никога не е спирал и няма да спре. Нямаш еквивалент Мечо, с който да го сравниш и да кажеш...този живот няма смисъл......Нямаш база за сравнение. Ето защо, се чувствуваш така...защото си подходил към Живота с твоите мерки и теглилки... и кантар...Но кантара се е повредил....а мерките и теглилките...не стават...за нищо. Привет Мечо....да приемеш живота такъв какъвто е ...е здраве. Другото ...си е болест.......