Тази нощ се събудих с неприятното усещане ,че се разболявам :болеше ме гърло ,нещо ме тресеше...Станах ,глътнах по един FERVEX ,сложих си един Тyrcine под езика и се успокоих ,че съм се справила...В повечето случаи това помага и не се стига до посещение при лекари...И аз като повечето българи предпочитам самолечението пред възможността да отида при специалист /не ,че им нямам вяра ,просто така ми е по -лесно/.Но защо все пак избираме САМОЛЕЧЕНИЕ? Лекуваме сами както здравето си така и всичко друго :например раните ,които са ни нанесли другите -криейки ги дълбоко в себе си,сякаш могат да изчезнат щом са невидими /а е казано ,че раната се лекува само от този ,който я е нанесъл.../,лекуваме лошото си настроение ,например с алкохол ,сякаш не знаеме,че на другата сутрин махмурлукът няма да ни се види много весел...,лекуваме нараненото си самолюбие ,като си го изкарваме на някой друг ,като по този начин то едва ли ще ни се възвърне - най-много да разбалеем и другия...Та така със самолечението!Върши ли то работа или не?За и против!Какво още се опитваме да лекуваме?Ей, ама аз май наистина се разболявам ,отивам да глътна още един fervex...