|
Здравейте, Станислав24!
Едва ли има човек, който да не е преминал през нощния ад на безсънието?! Възможно е да има и такива щастливци, но предполагам, че те са единици. Аз съм от хората, при които и най- малкият стрес рефлектира под формата на безсъние. Перманентно недоспиване от всякакви преживелици през деня. През целия ми живот.
Но миналата година няма да забравя месец август, в който също като теб си мислех,че ще умра от това безсъние. Лягаш пребит от работата през деня и мислиш,че тая нощ непременно ще заспиш, защото не може да бъде другояче - организмът е на нула. Но се отключват някакви безсънни резерви от енергия, които те ококорват още повече и разбираш,че до сутринта можеш да правиш всичко друго, но не и да спиш.
Първата седмица се притеснявах ,че сънят го няма, втората седмица вече се ужасявах,че пак идва нощ и безсънието с нея. И съответно също като теб влизах в нета да ровя какви болести ще си навлека с това състояние.
Естествено, че като търсиш нещо, непременно ще го намериш. Всички болести следствие на безсънието - учестен пулс, повишено кръвно и прочие прочие.. Намерих до какво води и естествено безсънието ми се затвърди още по-здраво.
Пулсът естествено се учести, кръвното се повиши и вече се мислех,че ще умра. През нощта будувах и треперех от страх, а през деня само мерех стойности. И продължавах да ровя в нета..
Обаче една нощ попаднах на тази статия , не е това заглавието, но този абзац ми се заби в съзнанието и затова го поствам тук. Да, аз се тревожех не толкова от факта, че не спя, а от това, че безспокойствието ми нарастваше с всяка следваща нощ.
Прочетох статията и изведнъж осъзнах ,че ние всички сме толкова различни и уникални и е съвсем нормално някои да не изпитват нужда в определено време от живота си от сън и това няма да доведе но нищо лошо.
Продължих да не спя и следващите нощи, но знаейки, че организмът има защитни механизми, които няма да позволят да умрем от безсъние, вече уплътнявах времето за нощния сън. Четях книги по цяла нощ, понякога към сутринта ми се доспиваше. Радвах се на тези кратки два- три часа, че ги има изобщо.
Точно месец продължи това изтезание, после нещата постепенно се нормализираха, но определено стресът имаше основна роля , и докато той е налице при теб по-бавно ще стават нещата. Тази година също имах три месеца, в които сънят ми бе в абсолютен дефицит. А всеки ден съм била на работа без пропуск. Но вече бях наясно - нито пулс, нито кръвно се повишиха през това време.
Само не се притеснявай излишно, че не спиш! И не спирай да тичаш - тичането ще успокои пулса ти. Надявам се и теб да помогне тази статия в някакъв аспект, така както помогна на мен.
Това е от моя личен опит.
|
Re: Безсъние [re: stanislav24]
