| 
         
        
  
        
				Какво наричам фармацевтика. Всякаква химия от-до вкарана в организма. Всичко, което не съществува и няма как да съществува по някаква причина в естествена форма в природата.
 
 знаеш ли кое е тъжното ? 
 това , че вкарваме постояно в организмите си ,  неща несъществуващи в природата . Вкарваме ги непрекъснато и този процес е започнал много отдавна . 
 Храните , почти всичките са във вид който не съществува в природата . Водата - също . Въздуха - замърсен с токсични емисии . Как да очакваме да сме здрави ?
 въпреки , че се срещат и изключения -  добре адаптирани към всички вредности индивиди .
 И когато опитаме да се върнем назад , към истинското , то предизвиква куп непоносимости и дискомфорти .
 Например , когато се храня само със салати , това предизвиква стомашни неразположения и проблеми , понякога дори кризи .
 Защо ли това не ми се случва , когато ям някаква фабрична храна ?
 сигурно защото тези химични храни са станали втората природа на много хора .
 Всеки опит да се върна към по-чист начин на живот претърпява неуспех .
 Колкото и да се движа на чист въздух , мисленето ми не се променя .
 упражненията също не ми помагат (освен за някоя друга мускулна треска ).
 но когато ми дадоха да взимам антидепресант изпаднах в ужас от възможните реакции , които се случват при много хора по време на приема му 
 а говорим за лечение , което трябваше да продължи най-малко 3- 4 месеца .
 Това , което от време на време взимам е успокоително , защото не мога да спра да се треса ,  когато ме гепи "незнам си там каквото физико-псих. нарушение " . и кротвам за известно време . лошото е , че към тези неща се развива зависимост , а те не се продават свободно в аптеките . А трябва !
 Но колкото и да обичам природата тези билки , които познавам не могат да ми помогнат , също и конвенционалната медицина ,  поне да сме приспани , за да не изживяваме ужаса на съществуването .
 
 Четене , дисциплина , висока мотивация . Звучи насърчаващо . 
 Но ако вече съм го правила и отново без ефект що се отнася до промяна , какво ми остава ?
  
        
        
  
          |