|
Здравейте, имам нужда да споделя какво ме измъчва и се надявам някой, който е минал през това да може да ми даде съвет какво да правя. Само който не е изпитвал екстрасистоли не знае, че няма свикване с това нещо! Дори да знам, че в повечето случаи не е животозастрашаващо, тревогата и паниката, които създават са неописуеми.. особено ако сте чувствителни натури и се вълнувате от всичко.. Ето и какви са моите оплаквания и какви неща ми казаха различни доктори, та вече не знам дали съм за невролог, кардиолог или психиатър?
Основните ми оплаквания са сърцебиене, задух, мускулни крампи и спазми, шум в ушите и не на последно място (нещо което всъщност ме съпътства от много време насам) - маниакална депресия, необоснована тревожност, променливост в настроението, избухливост. Тъй като работя под стрес, всички тези симптоми в началото отдавах на преумората и не им обръщах много внимание. Но наскоро освен другото, започаха да се появяват панически атаки, провокирани най-вече от симптомите на аритмия и прескачане на сърцето, защото си въобрзявах, че нещо лошо ще се случи по време на това сърцебиене... Важно е да спомена - момче, на 23 съм и имам и проблем с килограмите - изключително слаб съм с тегло под нормата - на ръст 181 см. тежа само 56 кг. Реших, че трябва да си направя изследване на щитовидната жлеза от цялата информация която изчетох в нета, защото съм генетично обременен и предразположен към такъв проблем, въпреки, че той засяга предимно жени. Но докато си чаках часа за ендокринолог, се случи така, че получих хипертонична криза с горна граница на кръвното 170 и пулс 120. Така се озовах в болницата, където ме приеха и ми направиха куп изследвания. След ЕКГ, ехокардиография и т.н. се установи, че имам незначителен пролапс на клапата, а докторката каза, че това е козметичен дефект, с който живеят много хора и няма място за притеснения. При мен най-вероятно било вродено или се дължало на малкото ми килограми. Няма нужда да споменавам, че тази информация ми повлия много зле и вечер започнах да взимам успокоително за да мога да заспя. Освен тези изследвания ми направиха и снимка на бял дроб, на която пък се виждали някакви сенки. В епикризата ми пише "остър бронхит" и когато попитах докторката за това, понеже аз нямам такива симптоми, тя ми каза "трябваше нещо да пишем" и понеже нямало основание да е бронхит, ме изпрати отново да ми вземат кръв и да ми направят изследване за ... туберколоза. Тестът е отрицателен, но това ми създаде шока от още един ден чакане на резултати и черни мисли.. Направих си и изследване на щитовидната жлеза. Заключението е, че жлезата ми е напълно нормална, като е малко по-силно кръвоснабдена отдясно. Резултатите от хормоните са: TSH - 2,41 mcIU/ml (0,27 - 4,2); FrT 4 - 20,76 pmol/l (12,0 -22,0); anti TPO 23,83 IU/ml (0 - 34). Всички други кръвни тестове са в нормата, вкл. биохимия, хемоглобин и т.н. като единствено левкоцитите бяха завишени и затова заключението беше прекаран бронхит. В крайна сметка ми изписаха да пия бетаблокер и да си следя кръвното. Когато най-накрая ме попитаха защо съм толкова слаб, аз казах, че нямам апетит и не се храня, а докторката веднага ме попита депресиран ли си? и ми изписа антдепресант - деанксит. Аз ги купих, но се разколебах да ги пия след като прочетох листовката. Взех си да пия добавки, четох, че коензим Q10 е добре за съединителната тъкан и ще помогне за пролапса. Но параноята, че нещо ще ми стане на сърцето не спря да ме гони.. След като няколко дни всички симптоми бяха отшумели, днес ненадейно отново получих "пристъп", но този път имах само чести екстрасистули, а кръвното и пулса бяха нормални. Веднага отидох при кардиолог, този път друг лекар. Направиха ми ЕКГ, което по техните думи не можеше да бъде по-перфектно. Докторката ми слуша сърцето близо 5 мин. и заключението й беше, че нямам пролапс, защото не чува нищо нередно в лявото предсърдие, или ако имам, наистина е пренебрежимо малък, сравни го с бенка на бузата, с която си живееш без симптоми. Дори се осъмни, че имам екстрасистоли, според нея си усещам сърцето, което бие ту по-бавно, ту по-бързо в рамките на нормалното. Но е факт, че по време на прегледа бях спокоен и не усещах сърцебиене. Веднага щом се прибрах обаче отново започна и досега не е спирало. Изписаха ми магнезий, защото освен сърцебиене имам и мускулни крампи и схващания по цялото тяло, което отново отдадоха на причината, че не се храня редовно и по-леки успокоителни на билкова основа. Казаха ми да не пия бета-блокер. Моят въпрос е: според вас имам ли нужда от психиатър?! Разбрах вече след като 3ма специалиста ми обясниха, че дискомфортът, който чувствам в сърцето не е предизвикан от предполагаемия пролапс и няма други физилогични проблеми, трябва да търся проблема в мозъка си и страха, който засилва симптомите при най-малката им проява.. Никой досега обаче не ми постави диагноза сърдечна невроза или вегетативна дистония. Моля, посъветвайте ме да търся ли друг специалист или да се опитвам да си помогна сам? Има ли и други, които страдат от сърцебиене и как се справят с товя? :( Help!
|
Екстрасистоли - как се живее с този кошмар?
