Искам да предупредя всички хора, на които по някаква причина се налага да потърсят помощ при УНГ в гр. Бургас, в никакъв случай да не се доверяват на д-р Петков (завеждащ отделение) и д-р Миков. Причини: 1. Приеха ме в болница (д-р Миков) с насока от лекуващ лекар за сериозно възпаление на ухото, неподдаващо се на извънболнично лечение, с риск от менингит. След прегледа по приема в болницата в стаята ми не се появи, нито лекар, нито сестра близо 2 денонощия и ме оставиха без никакво назначено лечение и без болкоуспокояващи. Явно в тази болница не се правят визитации. 2. При опитите ми да се свържа с някой от медицинския екип, бях любезно отпращана. 3. Когато най-сетне дойде лекар (д-р Петков), започна до ми обяснява как ухото ми е "изтървано" и как се нуждая от "спешна операция", която обаче не се поема от здравната каса и трябва да заплатя по 2 различни банкови сметки сума на обща стойност 2 500лв., след това последва снемане на анамнеза, фокусирана основно върху равнище на тревожност и социален статус. 3. След проучване от страна на близките ми за други възможности и варианти, се оказа, че в София, такава операция струва 1 200лв., заедно с престоя в частна клиника (храна и всичко друго необходимо), която не работи със здравната каса и в която ще ме опарира професор-светило в тази област. (Извод- Бургаските лекари явно са се взели много сериозно!)4. Когато доброволно напуснах болницата и деликатно бях заплашена, че ще опра отново до тях, ми забавиха издаването на епикризатас 4 дни, с което се опитаха да ме възпрат да потърся лечение някъде другаде. 5. Макар в епикризата ми да пише, че съм изписана с насоки и последващо лечение, аз не съм получила такова нито в болницата, нито рецепта за след това. 6. В епикризата пише също, че съм прегледана от няколко на брой други специалисти (като невролог, например), което изобщо не отговаря на истината. 7. Пише също, че ме изписват стабилизирана и в добро общо състояние- по-късно ме оперират по спешност в ИСУЛ! (Оперирана бях от двама доценти, не ми беше взет нито лев, получих човешко отношение от целия медицински екип, поети ми бяха превръзки и всичко необходимо за следоперативния период. Получих искрено съчувствие от тях само като разбраха, че Петков и Миков са ме лекували в Бургас, без дори да съм казала какво ме е довело в София. )8. В епикризата ми пише, чце постъпвам с болки в лявото, вместо в дясното ухо!
За арогантното, нарцистично и антихуманно отношение на двамата лекари, смятам, че не е необходимо да пиша. Смятам само да им кажа (дано прочетат това!), че боклукът си е боклук с или без 2 500лв. Липсата на доверие е основната причина да не им се дадат тези пари. Убедена съм също така, че нямаше да се случат всичките ми усложнения, ако не се бяха постарали да ми отлагат лечението, спирайки включително това, на което бях към момента на постъпването ми в болницата.
Нека всеки си прави нужните изводи. Затова изброих фактите. Тук не коментирам грешки на лекаря-който не работи, той не греши. Тук не коментирам неща, който могат да бъдат разглеждани субективно. Тук коментирам ПРЕСТЪПНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДВАМА ЛЕКАРИ, заради които намалих слуха си, последваха 2 операции и заради което можех да загубя живота си.