Лимитът е нещо нужно, но пък развързва ръцете на "феодални" лекари, или "феодализирали" се в София да третират преференциално, което не е целта на обществената медицина. Обществената медицина трябва да подобори общото здраве и ефективност (включващо работоспособност) на населението.

Трябва да се създаде централна лаборатория, където да се извършват голям брой качествени изследвания на ниска себестойност. Това което сега един богаташ може да си го позволи (а и то не е ясно доколко не го лъжат и замазват очи), тогава ще бъде общо достъпно поради спестяване на разходи от мащаба. От ефективността на медицината зависи работоспособността на населението. Медицината не е секторът, където да се усвояват пари, защото това подкопава общественото здраве. Трябва да се обърне внимание не само на терминалните болести, ами и на състояния засягащи качеството на живот. Особено внимание заслужават дяловете, където с не много скъпи лекарства/апаратура може да се постигат много добри резултати при добра организация.

Създава се усещането, че наистина лекарската професия не може да е просто на принципа учи, и отиди да печелиш някъде, ами си е една държавнотворческа професия. Така че една ефективна организация не може да се създаде без дълбоко залягане на държавнически приципи и идеология.