поне по 3 пъти на ден ми се случва да забравя на къде съм тръгнала примерно - ами според мен е нормално.
Аз живея в къща и ако ми се наложи да слизам до мазата също често се чудя за лук ли съм тръгнала, за олио ли или нещо друго. Огледам-огледам рафтовете и се сетя.
Учила съм в университета психология, преподавателят беше казал, че мозъкът както има способност да запомня, така има способност и да трие информация (т. е. запомнянето и забравянето да противоположни свойства на мозъка). Няма как нормален човек само да трупа/складира, нали ще пренапълни тая глава...
Допустимо е да сте преуморена, по-трудно да се концентрирате.
Какво пък, да се пише списък с предстоящи задачи и необходими покупки не е погрешно. Аз самата преди по-дълго пътуване пиша списък и зачерквам кое съм взела, кое трябва да взема непосредствено преди да отпътувам. Не смятам, че е заболяване. Даже на сина си съм правила списък на вещите и дрехите, с които съм го пращала по тренировъчни лагери, за да не си губи багажа. Намирам го за положително. Като пораснал вече си има изградени навици да проверява сам нещата си. Пък, ако искате да отхвърлите съмнението си - консултирайте се с лекар.
Това за филмите и романите на кило също е нормално. Такъв тип сте. Аз никога не обременявам себе си да помня еди-какво си задълго. Така съм устроена. Синтетичен тип съм - анализирам нещото и в мен остава изводът, ползата.

И за състудента ви. Хората се променят визуално, а във всекидневния си живот комуникираме с огромен брой хора. Извинете, че правя сравнение, но аз работя с много абонати (над 5000 семейства). Когато тези хора ги видя в домовете им по места ги познавам. Като ги видя същите тези в центъра на населеното място се чудя кой кой е, къде живееше. И аз като вас включвам по-късно в определен момент, но аз съм за тях една, а те за мен огромно количество народ.

Редактирано от alexiare на 16.11.10 21:03.