Така, сега да ви обясня какво става с брат ми...
ВЕЧЕ пие антибиотик, може дори да го е изпил, в началото не пиел, защото някаква сестра недовидяла в картона, или там където гледат, че му били изписани. Това - няма да коментирам.
Казаха, че когато стигнал до хирургията, пръстите му вече били посинели и нямало как да ги спасят, освен това били и с натрошени кости. Вече не вдига температура. Но ходи на работа, вдига тежки неща с гипса на тази ръка и казва, че доста го опъват шевовете. Гипса бил, защото има засегнат нерв на безименния пръст, това е третия засегнат, който са спасили.
Към инат: Искрено съчувствам и за твоите пръсти, сърцето ми се свива като си помисля как един млад човек може да се справи и да живее с такъв недъг, това винаги ще го кара да се чувства непълноценен (неговите пръсти почти никакви ги няма) и ще едно вечно неудобство, дори когато болката отмине. Аз не мога да свикна с тази мисъл, пък незнам на вас какво ви е.
Благодаря за помощта, ако някой се сети за още нещо, ще следя темата, всичко е от значение.