|
Тема |
Re: А талията премери ли? [re: LlRA..] |
|
Автор |
Фaтa Mopraнa. (лазурна) |
|
Публикувано | 20.10.10 12:23 |
|
|
Всеки има и страховете и натрапливите си неврози даже. Аз съм параноичка на тема елуреди и хем проверявам стократно, хем не вярвам на очите си и пак се връщам и т.н.
Съседката ми има параноя от земетресения, при това земетресенията са нещо толкова рядко случващо се , а тя е в непрекъснат дискомфорт борейки с с тоя страх.
А страховете си относно здравето изпарих след като почти не остана система в тялото ми, която да не е минала през сериозни изпитания.
Толкова полезни уроци научих относно себе си чрез всички болести, че мога само да им бъда благодарна.
Аз съм временно в това тяло - под наем, за определен срок!
И триединството - тяло, душа, мозък трябва да са в хармония. Мозъкът непрекъснато формира някакви абсурдни глупости, които рефлектират върху тялото и то страда.А душата иска да е щастлива.
Вчера отново гледах един филм за Гурджиев, отново апотеоз на духа над материята.Подобни неща ме зареждат и карат да вадя повече от възможностите си, а не да давам превес на страховете си.
Моят начин за спасение е просто единствено този.
И килограмите не са важни, а формата!Знаеш го.
Още повече, когато ние се вглеждаме в огледалото се приемаме детайлно и фиксираме в нещата,които не ни харесват.Даже и да не са такива обикновено ги хиперболизираме.А хората отсреща ни възприемат комплексно и биха насочили вниманието си само там, където те самите имат проблем.
Както примерно преди не забелязвах, че има толкова хора с патерици ,в инвалидни колички и изобщо накуцващи преди да ме заболят мен самата краката.
Мисля,че сме в най- пълноценната си и смислена възраст и трябва да сме щастливи, че сме живи и здрави/ болежките дребни не се зачитат/ и да усещаме този прекрасен живот с всичките си фибри.
По начина , по който индивидуално всеки възприема радостите му.
Дали е спорт, цигара, общуване - пак е индивидуалното хапче за релакс.
Без насилие над себе си по никакъв повод!
|
| |
|
|
|