По принцип - може да е така.
Но спортът не е за всеки. Има хора, които без това не могат, по природа са енергични, агресивни, трябва да изразходват енергията си, да си вдигат адреналина. А други са бавни, меланхолични, трябва да се насилват да спортуват, само защото е полезно. Всичко е до темперамент, аз съм от вторите. От скоро започнах да посещавам фитнес, защото трябва движение, работата ми е твърде заседнала. Обаче като направя известно време кардио, после едва се държа на краката си, завива ми се свят, не знам къде се намирам. Нещо сходно с паник атака. А вечерта се чувствам толкова уморена, смазана просто. От една страна - раздвижване - ок, чувствам се добре, че правя нещо за тялото си. Тонус и т.н. Но от друга - абе не ме влече вътрешно. И в у-ще най-много мразех физическото.