Не "не съм им обръщала внимание", обръщала съм им ( те са си достатъчно забележително явление и няма как да бъдат подминати без внимание), но се надявах, че ще успея да ги преодолея сама, като контролирам мислите си...
Е, провалих се- не успях нито да мисля позитивно, нито да мисля неутрално... Мисля си все повече в черно и все по- често получавам ПА.
Това, което ме притесни, е постоянната тревожност... Преди се появяваше, провокирана от някакъв дребен детайл (трябва да отида до пазара, трябва да се кача в маршрутката, Той не ми се обажда... такива разни битовизми), а сега съм почти непрекъснато в някаква тревожна превъзбуда. Точното ми състояние е на stand by- стоя и чакам в режим "готовност" всеки момент Лошото да ми се случи (на пазара да ми стане лошо, в маршрутката да ми стане лошо, Той наистина да не ми се обади и пак да ми стане лошо).
Пренавила съм се... И точно затова не ми се чакат две седмици. Искам поне да зная, че в чантата си имам алтернатива (под формата на хапче)... Не искам да зная, че още седмици ще се влача така- без гаранция, че накрая всичко ще е цветя и рози за мен.
Не, не зная нищо за хапчетата с моментно действие (дори името им не успях да запомня)... Предполагах, че има такива, но не знаех, че водят до пристрастяване и до проблеми с концентрацията, каквито и без друго си имам... Така или иначе не мога свободно да си ги купя, но и не бих...
Важното е, че съм една идея по- спокойна като зная, че все пак има начин да не се гърча.
Трябваше ми информация и я получих, за което благодаря!
Бих искала да попитам още нещо:
*към Seroxat-ът не се ли развива зависимост?
*Той действително ли отстранява първопричината?
*Възможно ли е, ако ПР не се стопира с медикаменти, да се трансформира в по- сериозно и опустошително заболяване на психиката?
|