|
Темата е за флуориране , а не за хлориране. При съвременното замърсяване, безгрижие за околната среда, човешко незнание и арогантност вече не останаха реки такива каквито Господ е дал.
Ние не сме против хлорирането на водата , не сме притив йодирането на солта или добавянето на витамин C към някои безалкохолни напитки защото тези практики имат ред предимства. Единствените предимства на флуорирането на водата , при условие че се прави правилно е намаляването на кариеса на зъбите и отбележете по данни на СЗО това намаление сега не е кой знае колко значително (15 - 30%) http://www.who.int/oral_health/media/en/orh_cdoe_319to321.pdf
На много места се срещат и цитират стари данни от медицински доклади от преди 40 и 50 години където се сочи редукция на кариеса от 50 , 60%, което може и да е било вярно , но през 1960 година когато не е имало флуорни пасти за зъби и други алтернативи. М/у другото през 1960 год. пушенето не се е свързвало с рака, а инсектицид като ДДТ масово се е раздавал за ползване във фермите и домакинствата. Това се е смятало за добра и ефективна практика тогава, но сега за нас е безумие.
Хлорирането има безспорни предимства за дезинфекция на водата в борбата със заразните болести. От своя страна флуорирането не убива бактериите както хлорирането. По отношение на бактериите действието на флуора се основава на подтискане на ензимната активност на бактериите в устната кухина , така че те не могат да преобразуват захарите в опасни за зъбния емайл киселини. Същия ефект би имало ако се консумира по малко захар и въглехидрати и се изплаква устата преди лягане. При директен контакт със зъбите флуоридите безспорно заздравават зъбния емаил, но трявба ли да флуорираме цялата вода след като има пасти за зъби, разтвори за уста, медикаменти с флуор и не на последно място естествено съдържащи го храни /напр. риба/ и минерални води/ напр. само една чаша хисарска вода покрива препоръчаните дневна доза/. Ами нали тази флуорирана вода ще използваме и за къпане, в басейните, за готвене, за приготяне на храна за хора и животни ,а на много места и за поливане . И дали флуоридния химикал който ще сложим във водата ще е чист както природния минерал източник на флуор?
Не някой друг а СЗО ни предупреждава, че има много малка граница м/у полезната концентрацията на флоурид 0.5 - 1.2 мг/л и вредната над 1.5 мг/л.
СЗО предупреждава , че при изготвянето на национални стандарти за концентрацията на флуориди във водата трябва да се взима в предвид и другите източници на флуор като храна, въздух, медикаменти, така че да не се допусне предозиране. Риска от предозиране е реален и затова дозата трябва да е индивидуална/ защо да принуждаваме например старите хора които нямат зъби да пият флуорид?/
Флуоридите за разлика от хлора нямат вкус или мирис и при неволна грешка или авария във водоснабдителната станция никой няма да усети че приема опасно количесто флуорид.
Хлора се отделя много лесно - достатъчно е да оставите налятата вода да престои. При варене и при приготвяне на храна хлора се отделя. Флуоридите напротив . Лесно достъпните домашни филтри за вода като например Брита успешно отстраняват хлор, но не и флуорид.
Много хора не пият хлорирана вода от чешмата , а предочитат бутилки минерална или озонирана вода ,но флуора от флуорираната вода пак ще достига до тях с храната и напитките .
|