Досега на два пъти съм била под пълна анестезия, едната беше с интубация, другата само инжекционна с кеталар. Какъв вид ще е, решават на място, според предполагаемата продължителност на интервенцията и състоянието на пациента.
И в двата случая не усещаш нищо.
При интубацията, най-напред ми сложиха маска с райски газ, не беше приятно, но беше за кратко и след като съм заспала, са ме интубирали. Тоест, тази част с пъхането на тръбата не съм я усетила. Затова пък усетих ваденето - явно вече съм била на събуждане - търпи се, не е кой знае какво - в никакъв случай не съм усетила болка, само движението и в гърлото си. Събудих се бързо, малко ми беше отнесено, болка от операцията не усещах, малко ми се гадеше но нищо особено.
С кеталара събуждането беше по-драматично, тъй като имах халюцинации, определено неприятни - някакво полусъзнателно състояние, в което разбирах някак, че това не е истина, но ми беше много страшно и противно. Много бавно излязох от упойката. После нямаше проблеми. Не ми е било нито лошо, нито нищо.
Само че, всичко това беше преди много години, кеталарът през 1982, интубацията през 87. Предполагам, че оттогава нещата са променени към добро, упойките са усъвършенствани и страничните явления са сведени до минимум.
Важното е, че не усещаш болка, другото е бял кахър, а и при всеки е различно.
Няма страшно, горе главата и кураж!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.