Пиша от личен опит на човек, гладувал доста по-сериозно от свекърва ти. Това, че тя е лекар е похвално, но не е критерий за съвършена вярност в преценките по отношение на клизмите.
Прочела съм страшно много за гладуването от различни автори, най-уважаваните от мен отричат клизмата като необходимост, позовавайки се на личните си дългогодишни наблюдения. С всяка клизма се отмива нещо много важно за организма - естествената микрофлора, която има И защитна функция.
Капацитетът на червата да пропускат токсини е голям, но те са покрити със "слуз", която се увеличава при гладуване. Човешката физиология е много сериозна и дълбока наука и не бих желала да споря с човек, който е дочул или му е било казано, без да е наясно дори за какви точно токсини става дума. Не забравяй, че науката е динамична и това, което до вчера е било закон, вече може да е смешка.

За да бъда разбрана правилно ще кажа, че клизмата може да се прави, но не е задължителна. При хора, които решават да гладуват за първи път и имат прекалено много натрупани шлаки, се съставя първоначално по-лека програма която с течение на времето се утежнява. Прочистването е бавен процес и изисква сериозно отношение, а също и наблюдение от лекар или поне добро познаване на процеса - да се гладува е лесно, трудно е захранването! Всъщност точно захранването крие рискове за здравето и дори живота на гладуващия.

Призовавам кандидатите за гладуване да се снабдят с книги, например на Пол Брег и Лидия Ковачева и да проучат внимателно общото и различното в системите им. Да осмислят какво се канят да правят и да бъдат наясно, че първоначалният шок за организма - да не се храни, е огромен, промяната в нагласите е огромна и че изобщо процесът от психологическа гледна точка е труден. По-удобен вариант е постенето.
Четете, хора, и внимавайте! Пожелавам успех!

Перата в задника не те правят пиле