Хайванчо, когато виждаш чужди страдания и си способен на емпатия (съчувствие), ти същевременно ги и изпитваш. Не е необходимо да ги изпиташ на собствен гръб, за да се промениш от тях. Дори понякога чуждите страдания могат да са още по-мъчителни, защото, както Доки отбеляза, те са съпроводени не само с мъка, но и с чувство на БЕЗСИЛИЕ. Има едно ужасно чувство, едно от най-страшните, които могат да се изпитат - да искаш нещо да дадеш, а да не можеш. Да не можеш, защото примерно няма кой да вземе, няма как да вземе, защото просто нямаш какво да дадеш или по някакви други причини. Това чувство само по себе си е едно от най-големите страдания.

Прав си, че Христос е изначално добър и той не е страдал за да става по-добър. НИЕ обаче бихме могли да станем по-добри чрез това, което той е изпитал - когато виждаш един човек, за когото знаеш, че е праведен и изпълнен с любов, да търпи нечовешки страдания на кръста единствено по причина на човешкото невежество и страх, тогава започваш да се замисляш за тези невежество и страх, които са в теб самия и за това, което ти би могъл да причиниш чрез тях.

Тук говоря по принцип, нищо не намеквам. Надявам се това леко отклонение от темата да не звучи прекалено философски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите