Ееее, ама това май наистина стана спора на века или поне на годината...
Искам да кажа, че всички неща, свързани с далавери, аз не мога да ги отчета в мнението си. Не живея в БГ, а и да живеех, политическия живот е много далеч от мен. Вчера като никога си дадох труд да погледна новините и разбрах, че наистина се говори за опасност от такива. Това определено е много неприятно, няма спор. Търговия с безплатни органи от източна Европа - какво по-грубо от това??
Но, като се размислих, това всъщност е един втори проблем и не променя нещата спрямо донорството по принцип, което аз съм дълбоко убедена, че трябва да бъде именно по подразбиране. С далавери или без далавери, в БГ или в чужбина, със заплащане или без, по такъв начин тези органи все ще имат максимален шанс да отидат при хора, които жизнено се нуждаят от тях. Това е, което е истински важното!!! По-добре с далавери, по-добре за чужди хора, по-добър е ВСЕКИ друг вариант, отколкото едно здраво сърце да си гние в гроба, вместо да дава живот!
Органите не могат да бъдат платени, това е абсурд. Всеки, който очаква да намаже от тази история, мисля, че греши. Единственото, към което бихме могли да се стремим, е да има достатъчно органи за България.
И това е една от причините донорството да трябва да бъде по подразбиране. Така има най-много шансове да се използват най-много органи. Знаем, колко е трудно да се намерят подходящи донори. Очевидно, на възрастта, на която повечето хора умират, и по причините, по които умират, те вече не могат да бъдат донори. Освен това, хората са инертни и няма да си направят труд специално да декларират нещо, което ще има смисъл само при такива обстоятелства, за които и без това никой не си мисли, че някога ще му се случат.
По въпроса за "притежанието" на тялото ни, аз мисля, че всяко притежание и всяко наше желание и решение се ограничават до времето, в което сме живи. Понеже ние не познаваме друго състояние освен живота, много ни е лесно автоматично да приемем, че имаме и притежания и право на решения и след това, но всъщност това не е така. Ние фактически НЕ притежаваме тялото си след смъртта си. По тази причина, тук просто е неуместно да се говори за това, че някой нещо ни бил отнемал, бил взимал решения вместо нас и т.н. Актът наистина се нарича "дарение", но ние фактически в този случай нищо не даряваме, защото в момента в който даряваме, ние не притежаваме даряваното.
С една дума, аз смятам, че по принцип когато може да се помогне, трябва да се помогне. А ако може да се спаси живот, още повече без това да коства нищо на спасителя - то това вече задължително трябва да се направи, без други уговорки. Нещо повече - според мен именно такова поведение би трябвало да се ПОДРАЗБИРА като естествено, а различното от него - като неестествено.
|