Струва ми се, че живи или мъртви, ние не сме собственост нито на държавата, нито на обществото, нито на близките си. Затова само НИЕ приживе можем да се разпоредим какво да правят с нашите останки. Така, както можем да кажем как и къде искаме да ни погребат, дали да ни изпратят с религиозен ритуал или не, така би трябвало да можем да се разпоредим ДАЛИ ИСКАМЕ ИЛИ НЕ ИСКАМЕ (а не само едното от двете), органи или клетки от вече мъртвото ни тяло да бъдат използвани за трансплантация. При това би трябвало това решение да може да се променя по наше решение.

Когато не сме посочили как и къде, и с какви ритуали да ни погребат, тези въпроси се решават от близките. Нека по същия начин, ако не сме изявили приживе писмено желание или нежелание за донорство на органи, този въпрос да се решава от живите след нас.

Но ми се струва наложително ДА ИМАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ писмено да уредим въпроса с донорството приживе: дали сме или не сме съгласни да се разпореждат с органите ни. Мисля, че има прецедент, с хората, които приживе заявяват, че даряват след смъртта си тялото си на медицинските заведения, за научни цели. Тези, които са в здравната система са по-компетентни каква е правната основа за такове волеизявление. Нека по-компетентните споделят.

Нека въпросът за трупното донорство стане отговорност на всеки индивид. Това ми се струва цивилизован подход, който уважава решението на всеки, каквото и да е то (морално, или неморално от негова или нечия друга гладна точка). Кой прав и кой крив, много е трудно да се коментира. Но ако се приеме това, което аз предлагам, ще се знае КОЙ Е ОТГОВОРЕН за спасяването или неспасяването (простете ми странната дума) на друг човешки живот.

Относно възможните злоупотреби: мисля, че публично заявено волеизявление за донорство след смъртта само ще насърчи злоупотребите. Струва ми се, че това трябва да се уреди така, че никой приживе да няма лесен достъп до тази информация. Освен това, колкото по-малко лични данни за здравословното състояние на индивида са обществено достъпни, толкова по-малко вероятна е криминална злоупотреба с тях. Тук може би лекарите и юристите трябва сериозно да помислят...