Много хора, които страдат от депресия отлагат решението да започнат медикаментозно лечение с аргумента, че “искат да се справят сами” или смятайки, че приемът на медикаменти означава “проява на слабост”. Това ирационално мислене може да се сравни с отказа да се качиш на влак и да тръгнеш пеша към напр. морето, защото искаш да стигнеш със свои собствени сили. Зад него се крие както страх и нерешителност, така и силно надценяване на ролята, която медикаментите могат да имат при лечението на депресията. Подобно на железопътният транспорт, чиято основна задача е да направи възможно достигането до целта по-бързо и с по-малко мъка за пътешественика, така и целта на медикаментозната терапия е да направи справянето с депресията по-бързо и по-малко мъчително и по възможност, да освободи човека, който страда от депресия от сковаващото влияние на болестта върху всекидневието му.