Може би много отдавна трябваше да го направя!Но има моменти,да не кажа че е постоянно,нямам сили дори да ходя пеш,камо ли да тичам или нещо друго.Не съм се и опитвала да спортувам,даже избягвам каквото и да е натоварване с идеята,че ще ми стане по-лошо.Това за гледането на страха в очите е вярно,но аз или не съм го погледнала както трябва,или наистина съм толкова слаба психика-щото нищо не се оправя,а напротив-задълбава се.
Интересното е,че близо 10г.съм работила в патоанатомията на две болници.Тогава се нагледах на какво ли не,но нито веднъж и нито за миг не ми мина през акъла,че боледувам от нещо.Сега тази депресия се появи буквално от нищото,нямах никакъв предразполагащ фактор за нея.Не че търся някакво оправдание,но в нашето семейство хипохондрията май енаследствена.Майка ми е така със склонност да преувеличава, а брат ми твърди,че и при него е започнала около 30г./на колкото съм и аз/.Едва ли състоянието ми може да е причинено от това,но е най-малкото странно.