Знам Бях на 23. Тогава го наричаха неврастения. Може би депресията не беше толкова модерна, знам ли... Казаха ми, че всичко е в моето въображение и да си намеря за какво друго да мисля. "Сърцето ти не е в ред? Оооо, я си отивай вкъщи. Такова младо момиче..." Сестрата от кардиологичния кабинет ме натири като мръсно коте. Е, вярно, че тогава лекарите работеха за държавата и не бяха търговци, аптеките също не се бореха за оборот, а и обществото нямаше нужда от психически нестабилни хора.
Държа ме горе-долу шест месеца, след което вече така се бях намразила, че си казах... абе що не пукнеш. Сама себе си не понасях, а и хората около мен също едва ме изтрайваха вече. Тогава започнах да бягам. Бягах до пълно изтощение. Интересно.... не пукнах. Напротив... тялото ми стана страхотно, всички неприятни усещания изчезнаха, добих самоувереност. Оттогава минаха над 10 години... и още не съм умряла, както се виждам .
С паниката също се познаваме много добре. Получавала съм пристъп на паника в два посреднощ. Да ти го описвам ли? Сърцето галопира, не ти стига въздух, тресеш се, изпотяваш се, изтръпваш, имаш чувството, че се отдалечаваш от този свят и преминаваш в другия. Трае около 15-20 минути, след това бавно затихва.
Ей богу, и аз говоря от опит. Понякога е нужно да го кажеш малко по-грубо. Извинявам се, но такива като мен... на онази възраст, разбира се... и като още много други, имат нужда просто от един ритник по задника, за да се вземат в ръце. Пак го казах грубо, но е така. Колкото повече се глезят, толкова по-зле става. Ти какво искаш, накрая да стигнат до психото ли??
Ако човек сам не си помогне и Господ няма да му помогне. Аз написах първите стъпки..... ако на някого не му харесват и предпочита да си прекара живота във фантазии..... и в срещи с психиатри и психолози.. и в тъпчене с отровни лекарства... и в самоунищожаване.... ами добре. Негова си работа, в края на краищата.