Замисли се... защо ти е нужно цялото това внимание... на лекарите, на роднините предполагам... към теб? Харесва ти да си слаба, болна и безпомощна? За да не бъдеш силна, самоуверена и здрава? Защо? Не искаш да поемаш отговорности и ти е по-лесно да се оплакваш ли? Замисли се защо предпочиташ да бъдеш болна и ще разгадаеш тайната на 'болестите' си. Но искам да ти кажа нещо... един хленчещ и кекав човек, особено когато изглежда напълно здрав иначе, е много неприятна гледка. Имай достойнство в края на краищата. Погледни на себе си през очите на лекарите и хората около теб и се виж как изглеждаш. Жалка предполагам. А ти искаш ли да си такава? Искаш да те съжаляват ли? Не живееш пълноценно... ами така си си избрала. Имам съсед, който е с три операции на тумор в мозъка. Не спира да работи и не спира да живее. Защото оценява живота. Сигурно и него го е страх, освен това има от какво. А ти от какво се страхуваш? От призраци? Хайде по-смело и се харесвай и самоуважавай малко повече. Животът те чака, няма време, момичееее