Първият ми сериозен приятел (тогава бях на 18) беше ниско момче, може би с около 2 сантиметра по-висок от мен, а аз съм 161 см. :-))) Много се обичахме, за малко да се оженим след 6 години ходене. Той тренираше тай-куон-до, беше с много хармонично развито тяло, много съразмерно. И учеше много, знаеше много. Някои съученици подхвърляха разни неща за ръста му, но никой не смееше да изтърси нищо дръзко, защото момчето го уважаваха. На него му беше неприятно, че е нисък, но компенсираше със спорт и знания, много беше амбициозен. Мисля, че е нормално стремежът му към повече съвършенство да избие към повече учене и широки интереси, също и спорт. И след мен е имал и момичета, които са били по-височки от него. Разбирам как се чувстваш, но не рискувай с хормони. Трябва да приемеш какъвто си, да бъдеш оптимист, и да не ти пука особено. Ако изградиш вътрешно самочувствие, то ще личи отвън, ще бъдеш личност с привлекателен характер, това е важното. Трябва да положиш усилия. По-късно ще се радваш че си го направил. Успех!

И да ти кажа на уше, първият ми приятел беше наистина много надарен...