Ако е така наречената `дермоидна киста` на въпросното място, то тя няма много общо с падането.
Професор Дамянов от ИСУЛ преди 3 години надлежно ми обясни, че това си е ... заболяване, предавано по генетичен път, тоест има генетична предразположеност за образуването на кистата там.
Предимно оперирали войници, защото най-често се появявало в края на пубертета.
Най-добре е да се оперира и колкото по-скоро, толкова по-добре и с по-голяма вероятност за успех.
Моята първа операция беше ужасно некадърно извършена и след 1 година положението беше около 5 пъти по-лошо.
Самата операция не е нищо сложно - местна упойка, режат, чистят, зашиват, няколко дни в болницата, махат конците и айде, със здраве.
Не е много залежаването, колкото по-скоро се изправиш на крака и започнеш да ходиш, толкова по-бързо се оправяш.
Общо взето мен ме накараха да използвам двата си крака по предназначение 1 час след като мина упойката и след 2 седмици вече подтичвах след МПС-тата на градския транспорт.
Не се бави, а си реши проблема по-скоро.
Чувала съм за случай на един дядо, който с години си търпял въпросното нещо на въпросното място и когато в крайна сметка се навил да мине под скалпела ... му изрязали една трета от задника.
Та ... за такива работи не се чака.

Снайперистка, touched by an angel :)