Докторке, понякога ми се струва че прибързвате с диагнозата хипохондрия и някои ваши колеги твърде бързо обявяват хора с проблем за такива. Ще разкажа за моя случай - преди 10 години проблемите ми се развиха за около седмица-две. Вдигнах температура която после не слезе под 37,3 в продължение на месеци, гърлото ми се възпали и си остана възпалено и се чувствах постоянно без сили. Освен това започнах да получавам силно главоболие което ми наруши силно работоспособността. За да бъде по-гадно поучих и болки в стомаха. Естествено се обърнах към участъковият си лекар на който впечатление му направи един огромен лимфен възел на врата ми и след като ми направиха кръвна картина с диференциално броене се установи че лимфоцитите са 60% след което директно бях изпратен в Онкологията (или по-точно в Хематологията която е в същата сграда) за отхвърляне на онко-хематологично заболяване. Там доктора се отнесе много сериозно и в крайна сметка след всички прегледи извода му беше че не страдам от онкохематологична болест или друга хематологична а 60% лимфоцити след две седмици спаднаха на около 50% и извода му беше че случая не е за тях а за специалист по вътрешни болести. Лошото беше че високата температура и главоболието си останаха и аз не се почувствах по-добре. Върнах се при участъковия си лекар и той след няколко прегледа ми заяви че 1. няма остър възпалителен процес 2. на корема ми няма нищо 3. главоболието било нещо което се случва на всеки и повече няма за какво да го посещавам.
Естествено от това на мен по-добре не ми стана и се насочих към преглед в частен кабинет където директно ми беше заявено че съм хипохондрик. Решавайки че са прави посетих психиатър който след като ме изслуша, разпита, разгледа изследванията заяви че за него това не е хипохондрия а заболяване и лично ми съдейства за фокална диагностика на зъби (оказа се че и там не е проблема).
Започнах да посещавам нов участъков лекар който в рамките на 40 дни смени три антибиотика но това не промени нищо. Нито пък нещо се установи от изследванията му. Накрая очевидно виждайки че не може да помогне ме изпрати да лежа в болница за да изяснят случая, вметвайки че според него съм хипохондрик (само дето психиатъра не мислеше така). В болницата изследваха какво ли не и извода им беше че може и да са хипохондрични част от симптомите но не всички. Лекуващият лекар каза че за него има бактериална инфекция ама къде не знае нито има конкретни симптоми от някой орган (гърлото след купищата антибиотици вече беше здраво от месеци) и ми каза че ще пробва с антибиотик - тежка артилерия - как се казваше не помня но помня че струваше три мои месечни заплати курса на лечение. Та след вторият ден на прилагане на този антибиотик всички симптоми изчезнаха включително и главоболието. Пълният курс беше 14 дни и накрая си излезох от болницата без никакви симптоми на заболяване, с температура 36.5, с олекнал джоб и без някой да постави конкретна диагноза ама това не ми беше проблем защото нищо ми нямаше - като изключим че стомаха ми не беше много в ред след толкова антибиотици.
Една година по-късно се срещнахме веднъж с доктора от болницата и пихме по едно питие. Той ми вика - Абе така и не разбрах какво ти беше точно ама ти поне не се ли сети нещо което си забравил да разкажеш? И в този момент ми просветна какво така и не казах на докторите - че не им казах за тримесечният си престой в Африка няколко месеца преди да се разболея - където ме ухапа де що имаше насекомо. Е тук вече доктора щеше да падне от стола и ми каза за всеки случай да се прегледам за тропична болест - ми прегледах се ама ми се каза че каквото и да е било вече го няма.
Та така - разпитвайте хората много внимателно и ги преглеждайте внимателно защото те забравят понякога важни неща - един мой познат дълго пропускал да съобщи че го е хапал кърлеж. И не бързайте с хипохондрията - оставете психиатрите да поставят тази диагноза.