1. За диазепама - да, сложили са ти го в 12 вечерта, за да преспиш и за успокоение. Това също е премедикация, но се нарича отдалечено премедикиране.

2. Трудно е да се каже точно какъв тип анестезия си получила и двата пъти, защото, когато се направи интравенозен увод, след това пациента не е свидетел на по-нататъшната техника на анестезия.
Вкарали са ти лекарство във вената - ти помниш до този момент. Но докато са те приспали, означава че са ти сложили тръбичка в устата, ако операцията е била по-дълга.
Ако операцията е продължила до 10 минути, при деца - максимум 1 час, то тръбичка не се поставя, а се нахлупва маска с кислород за обдишване.

3. За мравучкането - това са ефектите на мускулните релаксанти, и това ме навежда на мисълта, че са ти сложили тръбичка в белия дроб. Защото, когато релаксираш един болен, то с това спираш дишането му от парализата, която настъпва на мускулите. Отделно се допълва и ефекта върху дихателния център на анестетиците.
Това мравучкане и болки е пост-релаксаторен ефект, т.е. отблокиране на блокираните рецептори. Правена ти е декураризация. Това е.

4. За маската - тя се нахлупва на лицето на болния, за да се хипероксигенира кръвта му, т.е. под налягане, в голям обем и 100% се вкарва в тялото ти чист килород, който има за цел да те защити, през трите минути, през които анестезиологът трябва да те интубира, т.е. да вкара тръбата в белия ти дроб, за да те диша апарата. През времето на интубация на трахеята, ти не получаваш кислород, защото ти е изключено дишането и дефакто не дишаш. Ето защо се нахлупва временно тази маска.

5. Събуждането - то не винаги е приятно за пациента, все пак анестезиологът работи с най-крехката част от човешкото тяло - мозъкът! На практика анестезията е вмешателство в дейността на мозъчните структури, които управляват цялото човешко тяло.
И понякога мозъкът, който е своенравен орган, не е доволен от това, че лекарят-анестезиолог се разхожда из неговата апаратура и натиска разни копчета, т.е. управлява го, от неговия собствен пулт на управление (това е образно казано), поради което мозъкът си отмъщава, като прави малки щуротии, което се отразява само временно върху твоето съзнание. Но всичко отминава с времето, макар, че спомените за преминалата анестезия рядко се помнят, пациентите помнят началото и събуждането. А повечето не си спомнят нищо, освен убождането на вената, защото доста от медикаментите за въвеждане в анестезия са с ефект на върха на иглата и с първата капка, пациента вече се унася.

А от анестезия , т.е. обща упойка, рядко се умира, и това е при болни, които са в крайно тежко общо състояние.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите