Значи да си шляпна една стресова диагноза и да се тъпча! Ох, лошото е, че направо мразя сладко, цял живот сладко не съм обичала, а сега само с такова се спасявам. Да не заприпадам, пък останалото очевадно ще е храна, бляк! Обичам да ям, диети никога не съм пазила, но изведнъж да реши не само да ми се лепи всичко, ами и да искам още и още, е гадно, може би трябва да се радвам всъщност, че (засега) не ставам посред нощ да ровя в хладилника де. Ако продължа да дебелея, ще го отдам на ЕГН-то, но задължително трябва да спра да треперя, адски е неприятно. За три-четири ходения по лекари вече се изнервих, не обичам да се мотая по кабинети. Все мисля, че ще отмине просто така, но като гледам, от месеци се надявам, пък не ще.

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."