Ок. Емоционална съм. Но не виждам откъде-накъде трябва да блокирам физически. Във всеки случай си почивам напоследък и гледам за нищо да не се тормозя. И пак си треперя, това е. Притеснява ме. И кола карам, и дете возя, и съвсем изневиделица ми става зле, все пак хора виждам, не може да хуквам да ям насред разговор или да лягам, щото краката не ме слушат, нали. Неприятно е. Ще разбера какво е. Най-много да ми омръзне да се мотая по лекари и да си взема диванче в работата. По възможност и дежурна торба бисквитошоколадова.

"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."