Моля.То всички вътрешно уж ги знаем алкохолиците,но като че ли твърде м алко осъзнаваме какво губим и какво сме на път завинаги да загубим доката се въртим в омагьосания кръг на алкохола.Твърде малко се замисляме за това,понеже искаме света да се върти около нас.Аз се чуствувам късметлия че най-близките ми не показаха толерантност спрямо моето пиене,МНОГО СЪМ ИМ БЛАГОДАРЕН,защото хората които нямат кой да им меле на главите и да се опитва да им покаже грешките им,хората които си се наливат на воля и умират вследствие на алкохолна интоксикация,мозъчни и сърдечни удари,хората които агонизират без необходимия човек до себе си,те са за оплакване.Може би някога са го имали или са ги имали тези хора,но са ги прогонили със невъзприемчивостта си и с ужасния егоизъм който притежават.Аз успях да стигна до покаянието,плача,съжалението,до безкромпромисният неистов плач и да разкрия и сложа целия си проблем на масата.Така ме посъветваха в АА,така четох в книгите,така и направих.Наистина имах нужда да си призная пред себе си че немога да нося световното тегло на гърба си,трябваше да си призная че колкото и да се опитвах да бъда ПЕРФЕКТЕН ДО ПЕДАНТИЧНОСТ в работата си и в живота и оъношенията,не съм на някакъв вид съзтезание в което единственната цел е да натрупам бонуси и суперлативи.Накрая разбрах че не е и нужно да бъда до полуда взискателен и да си създавам стрес защо никой не ги прави като мен нещата на 100пр да се раздава.Да си го кажем малко са хората от моят тип.точни ,акуратни и винаги като струна относно задължения,работа,уговорки.То повечето един час за среща немогат да спазят например.За българите и по света ,пък и у нас важи кажи му в 5 часа среща,да ти дойде в 6.30 и ехидно да каже ,ами окъснях и да ти извади поне 3 извинения.Знаем се обаче,несериозни са повечето от човешката раса.Иначе човечеството да беше заселило други светове.Но спрях или поне се опитвам да притъпя това чуство в себе си,че само аз съм точен и се раздавам,че само аз сгледам да не засегна някой,да не кажа или да излезя нахален.Очите ми видяха толкова супер нахалство и човешка измет тук за едно деситилетие,че направо ми се повдига.Сега като ти говоря не ме обхваща ярост и бяс като преди.Разбрах че тях няма как да ги променя,ако те самите не го направят.Гледам да търся бисери в калта.Доколкото все още са останали малко свестни,и с тях доколкото мога да подържам някакви контакти.Но най-вече се опитвам да не съм подвластен на света и хората от гореописания диапазон.Много често се виждам като зрящ между слепци,като глас във пустиня,но вече не ми се занимава,искренно отдавна ми писна да убеждавам и коригирам който и да е за нещо.Всеки си има глава,ако страда си е негов проблем,не мой.Ако от първия път не ме разбере,вече не си хабя думите.Успех.Вярвам че можеш.Просто и ти не посягай към 1та чаша.ТОВА Е РАЗКОВНИЧЕТО.
.....and the grass grows by itself-Basho
|