Защо сме винаги или крайни оптимисти, или крайни песимисти? Нямам нищо против родолюбието и трябва да бъдем такива, но бихме били по-големи ако не се допуска такова западане каквото имаше през тези години за които говоря. По горе казах, че и при това западане при избор между София и Добрич бих живял в Добрич.
В Добрич дойдох на времето с трайни намерения, както някои заминават за щатите със зелена карта, но тогава кипеше живот. Само това, че имаше плейбой бар "Добруджа", "Театъра", "Пълдин", вариетето, "Спортна среща" и куп качествени ресторанти и вечно пълни, говори, че хората имат пари, а за да има пари трябва да има и какво да се работи било то и търговия. Бизнеса който в момента развивам няма нищо общо с бизнеса който ме доведе в Добрич, но в Добрич го започнах и го преместих другаде където има по-добри условия.
За да кажеш това е хубаво, а това не, трябва да имаш база за сравнение. Нашите улици са като писти за формула 1, но и нашите шофьори ревът щото не са виждали по-лоши.
Ето един пример с другата тема, човека ви пита за заведение, а вие не можете да му препоръчате. Ами ако вариетето е едно от най-качествените заведения, то в моя град, дето е в пъти по-малък от Добрич мога да препоръчам 10 по-качествени. И в моя град хората ревът, че бил скапан, нямало работа, нямало пари и пр. глупости, а заведенията пълни, след 8ч място ще намериш само ако си направил резервация, но аз си седя, щото имам доста голяма база за сравнение.

Всички гениални неща са измислени от хора, които не са знаели, че са невъзможни.