Напълно съм съгласен с мнението ти за филма и все пак ми се иска да вметна това-онова...
Първо - Дуку. На пръв поглед е пълен мизерник и няма нищо общо с Е2 където им разказа играта на двамцата. Да ама не. Този уникален push дето го приложи на Оби ясно ни дава да се разбере, че графа хич и не се е променил откъм владеене на силата, т.е. си е все същият изрод. Проблемът в случая е, че срещу него застава една доста подобрена версия на Анакин ( 2 пъти по-могъщ според думите му), който на всичкото отгоре му е насъбрал доста заради ръката си,т.е. към джедайските му умения се прибавя и гневът, който толкова умело Палпатин използва в последствие. Според моето скромно мнение това откровенно прегазване на Дуку трябва да ни покаже колко могъщ всъщност е станал Анакин - може би не владее Силата чак в толкова голяма степен, но със сигурност е по-добър в боравенето с меча. Между другото много ме изкефи начинът по който му резна ръченцата на оня самохвалко.
За Гривъс - честно казано очаквах доста по-зловещ герой. Стори ми се направо комичен с постоянното му кашляне, сякаш е заклет пушач с хроничен бронхит. Пък и прегърбената му стойка подсказваше по-скоро това отколкото да всява стах.
Мен, обаче, две неща ме шокираха и откровенно ми развалиха вкуса още по-време на филма.
Първото е битката между Уинду и Палпатин. Като хореография беше добра, но и сега си остава непонятно как е възможно императора да загуби този дуел, направо ми уби представите за тъмната мощ. Знаем, че и Уинду е много силен, но чак пък толкова, че да победи Тъмния лорд...Единственото логично обяснение, което мъждука в главата ми и крепи надеждата в мен е, че всъщност Палпатин губи целенасочено, знаейки, че Анакин ще дойде и ще направи най-голямата грешка в живота си...Дано да е така...
И сега към моментът, който чаках с най-голямо нетърпение и, който за мое най-голямо съжаление беше най-претупан и сдъвкан, без капка величественост. Става дума за окончателното трансформиране на Анакин в Дарт Вейдър. Като видях как момчето коленичи пред Палпатин и се продаде, без да се замисли, без дори непосредствено да се изисква това от него...вярвайте ми прииска ми се да стана и да си замина. Много силно "У-У-У, върнете ни парите !" за Лукас, че е прецакал тази, за мен, най-важна сцена. Знам, че до този момент главата на Анакин е запушила от приказки за мощта на Тъмната страна, която дава шанс за спасение на Падме, но все пак никак нямаше да е зле Императорът да направи последен, най-силен щурм към психиката му и да му поиска клетва за вярност като алтернатива на наказанието, което неминуемо го чака ако се разкае за постъпката си и се завърне при джедаите. Освен това очаквах истинска "тъмна тържественост" с акцент върху думите на героя и "Darth Vader Theme" за фон. Може и да съм под влияние на първоначалното си разочарование и да не съм обективен, но все пак тази сцена е повратният момент в сагата и ми се струва, че заслужава много по-вече внимание.
Колкото до диалога, считам, че определено не е най-силната част на филма, а на моменти и актьорите не се справят (например реакцията на Оби-Уан когато вижда Анакин да избива децата - прекалено повърхностна и изкуствена, без необходимата дълбочина - все пак това за него е истински шок...но май много не си пролича) За това пък МакДайърмид е изключително добър, а и Хейдън на моменти играе култово ( предимно след трансформацията на героя му).
Страшно ми хареса мрачната атмосфера на филма и особено наситените с трагизъм и чувство на обреченост сцени на предателството и избиването на джедаите. Това, примесено с уникалния двубой между Вейдър и Оби-Уан и откровено бруталното осакатяване на първия, ми бъркат из главата вече 3-ти ден и мира не ми дават. Не ми се гледа телевизия, не ми се четат книги...
В заключение мога само да кажа, че въпреки крещящия недостиг на време и очевидното претупване на сцени и действие на моменти, все пак този филм отразява, поне според мен, в най-голяма степен Star Wars - атмосферата и определено има място в митологията и в сърцето на всеки фен.

Without Darkness there can be no Light