Много рипате хора, и тези, които плюят, и тези, които хвалят. Както каза някой, май Йода, емоциите "cloud your judgement". Дали един филм е велик или излагация се разбира не 3 часа или 3 дни след премиерата, ами да кажем 3 години след нея. А дотогава, и след това, разбира се, че всеки е свободен да (не) се кефи на филма.
Същото е и за спора нови/стари серии - първо, трудно се сравнява обективно филм, който сме гледали 10 пъти, с филм, който сме гледали 1 път, но както и да е. При всички случаи, надали някой може да стане и да каже, че всички серии са еднакво добри, така че отново всеки е свободен да си харесва някои и да не харесва други - защото е очевидно, че те са доста различни. Старите въздействат с новаторството за времето си, идеята за целия друг свят, "разноцветните" герои. Несъмнено ерата на не-чак-толкова-комерсиализираното кино оказва също влиянието си. Новите серии просто не могат да разчитат на някои от тези неща - например бидейки в ролята на "напасващи се към предизвестеното бъдеще", те по-трудно могат да предложат изненади и врътки в сюжета. Освен това, надали някой съвременен филм може да избяга от изкушението да разчита на визуалните ефекти и събвуферите за въздействие върху публиката - тъпо, да, това не е най-важното. Но пък и масовата публика е няколко нива под тази от преди години.
Да не говорим, че благодарение на интернет и преекспонираното нетърпеливо очакване на Епизод 3, разбрахме какво ще се случи в него още преди да сме го гледали - ами тъпо, да.
Може би нещата щяха да бъдат по-различни, ако сериите си бяха подредени както трябва.
Та на какво можеше да се разчита в Епизод 3, последното парче от пъзела - на добра визия, мащабни сцени, силна актьорска игра, музика. Ами мисля, че горе-долу тези неща бяха на ниво.
По отношение на актьорската игра, бих изключил няколко тъпи и пресилено патетично и изкуствено звучащи реплики на Анакин (примерно това за "неговата" империя можеха да го спестят в сценария, много го принизиха така; и "don't underestimate my power" точно преди да го подкастрят).
Иначе МакГрегър много ми хареса - и като актьор, и като герой.
Генерала Гривиъс, освен че е шубе, кашляше като туберкулозен и ходеше по-прегърбен и от Йода, което хич не се вписваше в образа му на страшилище и ме изненада още в първия кадър с него.
Йода ми беше много интересно да го видя за първи път наистина ядосан (или поне аз с такова впечатление останах).
Между другото, джедайката, която я застреляха при командата 66, беше много красива, искрено ми стана жал за нея...
За друго не се сещам, пък и много се разписах, така че толкова. Като гледаме филм още 2-3 пъти... повече
|