По себе си съдя, че когато напиша нещо наистина силно, грабващо фантазията и възприятията на хората, на самата мен не ми иска да пиша продължение (макар, че е заложено в повествованието) просто защото знам, че то ще бледнее. Защо пък Лукас да не е бил в същата ситуация – грандиозни три серии и ясното съзнание, че последвалите няма да са тяхното ниво? Защо наистина да не е чакал някакво развитие на технологиите за да се опита поне да достигне летвата, която той сам си е вдигнал?
Наскоро бях въвлечена в такъв спор. Ето ти част от мнението ми преди седмица:

Спорът дали трябва да се измисли нова дума movie-ware (по подобие на software и hardware) назря за пореден път докато най-накрая се бяхме събрали да гледаме Star Wars II на новия плазмен телевизор на един приятел.
- Жжжестоко е! – беше казал той – Ще преоткриеш Star Wars.
- Да ти изглеждам 12-годишен хлапак? – бях промърморила, но ден по късно вече активно спорех дали има изобщо някоя сцена, която да е заснета без син екран.
….. спорът се поизроди в това, дали нарочно търсят млади и неопитни тинейждърчета за ролите в такива филми, щото бюджета всъщност отива за ефектите и не могат да си позволят скъпоплатени артисти.

За бездарната игра също мога да поспоря, въпреки че преди седмица почти бях готова да защитавам позция, подобна на твоята. Но не мога да не се запитам – защо и двамата главни герои са обвинени в бездарие?
Да предположим, че аз съм на мястото на Лукас. Няма да ми е обегнала критиката, че Марк Хамил (Люк) е пословичен със слабата си игра (къде са ми били очите, че не съм видяла това при кастинга?!?!?!), така че сега ще направя всичко възможно да не повторя тази грешка. Едва ли ще има актьор, който да откаже да участва във филм под мое ръководство (щото все пак съм си изградил име), колкото и бездарен да е сценария.
Втурвам се да търся някой за главната роля на Анакин. Но не искам някое известно име, защото всеки артист се запомня с ролите си, колкото и да се старае да е разнообразен, а моя филм не трябва да носи наследството на актьора. (Примерно: Брат Пит – той има мускули, а на джедая това не е необходимо. Леонардо ди Каприо – хайде де, всички го помнят като нежното деликатно момче от “Титаник”. Брус Улис – каква смешка само – представям си го как след някоя битка със светлинен меч рови из джобовете си за цигара, пък и се знае защо не са го взели да играе в “Титаник” (сори, че пак споменавам този филм). Харидсън Форд – не става, той е играл в предните епизоди.)

Да разгледаме Хейдън Кристенсън. Той е млад (това ни трябва), не е известен (това търсим) и има само един (май) по-известен филм с негово участие, в който играе един много типичен представител на сърдитото младо поколение (тинейджър с пиърсинг на долната устна и доста добро количество обеци на ушните миди и боядисана коса – баси, не можах да го позная в началото). А какъв е Анакин? Точно един сърдит млад мъж.
Междудругото Кристенсън доста добре се справя в романтичните сцени и там – при майка си. Сега ще кажеш – “да върви да играе сапунените си сериали”. Да, ама не - човекът трябва да изиграе ролята на джедай. Ти как би изиграл тази роля, след като имаш основните понятия за джедая (да ме извиняват познавачите, че ще говоря общо - имам понятие от джедайство само от филмите, но давам честна пионерска, че ще взема мерки да попълня пропуските). Първо и основно правило – у джедая няма емоции (да не се бърка с чувства). Какъв израз на лицето дирим тогава? Искаме емоционални изблици в интонацията не един джедай? Второ правило – джедая контролира тялото си и движенията си. Но не – зрителя иска той да говори с ръкомахания и езика на тялото си. Как обаче това ще се върже с визията за джедая?
И все пак като се заслушаш как казва “Да, учителю”, “добре, учителю”... интонацията не е и равна, а някак...изкуствена. Че как няма да е? Я си припомнете високоемоционалното момче Анакин от първа серия? Емоцията, която го залива? Дали може с няколко години обучение (а той според общото мнение на Съвета е вече голям да го започне) да елиминират всичко, което извира от него? По-скоро той ще се оптва да навре емоционалността си в някое кътче на душата си, да я прикрива умело на моменти..., а как се различава това – через демонстриране на фалшиво покорство – точно както казвам на моята майка “добре, мамо, няма да отсъмвам в дискотеката” само и само да избегна наставленията, но дали го правя – е, това е отделен въпрос. Оплакването от учителя звучи фалшиво? А защо не – той знае, че учителя е прав и няма право да недоволства, но нещо вътре в него го кара да роптае, да обвинява, да иска... точно както тънейджърка в спор с майка си дали да ходи с гол кръст или не.
Какво му е било трудното на Харидсън Форд да изиграе един нахален, циничен контрабандист – той това го може, ама дали щеше да успее като джедай?
Така като се замисля – навярно грешката не е в артиста, а в това, че не е популязирано понятието “джедай’ сред зрителите.

За политика не искам да говоря. Достатъчно ми е да си спомня, че когато пуснаха филма в България говореха как американците сами показвали как капитализма (империята) ще загине от социализма (движението на бунтовниците).

И накрая – за да не ме обвиниш в захласване по Star Wars, Кристенсън и пр. ще кажа, че виждам много пропуски и нелогични неща. Примерно – когато Анакин се качва на спидера си да търси майка си - тръгва с такова ускорение, че по всички физични закони главата му трябва да се търкаля някъде в прахта, откъсната от ускорението; пелерината му едва-едва се вее, а би трябвало връзките й да не са издържали на течението на въздуха. Друго – как пък след цял ден и нощ на търсене, битка с пясъчните и т.н. не спря веднъж да се изпикае?
Кръглите кораби на федерацията, които излитат при битката на дроидите с клонираните – хайде, в безвъздушното пространство може и да се придвижват, но в атмосферата?!
Тези и още хиляди нещица обаче не ме спират да харесвам сагата. Това не е исторически филм за да следим за всяка дребна неточност. Това дори не е съвременен филм, та да е длъжен да се подчинява на законите за гравитацията. Това просто е една различно разказана фантазия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите