|
Ще започна от мааалко по-далеч, от колкото би трябвало.
Когато за пръв път получих домашен комп, първото нещо, което си купих, бяха няколко списания за игри. В едно от тях на диска имаше демо на Балдърс Гейт 2 Шадоус ъф Амн. Бях повече от запленен, но дълго време не можех да си намеря диска - тогава дискове не се намираха много лесно, особено на РПГта. Когато го намерих и изиграх, бях повече от впечатлен. След като изиграх доста варианти с доста герои, но съвсем не минах всички възможни куестове - само тези, играли на играта и на които им допада този стил, ще ме разберат - реших да си купя и първата част на играта. От тогава съм страшен фен на всичко, излязло под знака на Bioware и Black Isle. Обаче вторите се разпаднаха малко преди излизането на Neverwinter nights, за която се сочеше, че ще е една едва ли не революционна в стила РПГ. Това определено си беше удар и играта, освен положителните, си има и своите, при това доста, отрицателни страни, които са чувствително намалени в експанжъните.
После дойде момента, когато Bioware i Lucas arts izdadoha Star Wars: Knights of the old republic... Не знам дали сте запознати, но всички истории в игрите на Биоваре се развиват в Форготън риалмз - свят на фентъзи автора Салваторе, който, макар да не пише особено добре, има голямо въображение и е страшен фен на РПГтата. Та се запитах какво, по дяволите, правят моите любимци? Имат ли си представа от сагата на Лукас? Знам, че играта е стара, вие навярно сте говорили доста за нея, къде положително, къде отрицателно, но аз дълго време не можех да я изиграя поради това, че моя верен комп твърде много остаря и вече не може да посреща могъщите изисквания на по-новите игри. Случайно забелязах играта в листа на старите игри в матрицата и помолих персонала да я инсталира на компа, на който стоях....
Пъврият път откарах 9 часа...
Вторият 10...
Играта ме размаза. Бях готов да посрещна едно голямо разочарование, но се сблъсках с повече, от колкото мислех, че е възможно да се направи. Героят ми бавно трупаше опит и все повече потъваше в силата на тъмната страна. Направо се насладих на ролплея, а и на самия геймплей. Макар и малко поосакатени от Невъруинтъра, тука имаше всички опции, за които един джедай може да мечтае. Скачах, задушавах, мятах светкавици, размазвах враговете в стените с вълни от силата. Нещата се навързаха някак си много логично като изключим може би момента със смъртта - една проста амнезия би свършила по-добра работа според мен... Анимациите са жестоки - особено ме кефи момента, когато Бастила заблуждава водача на републиканската армада, че трябва да нападат форджа с всички сили - тогава на сивото лице на моя сит се изписа такова изражение, че чак се стреснах. Гонки с шейни, битки в космоса - абе не мога да се сетя за един момент, който да е пропуснат!
Понеже, макар и фен, съм си леймър що се отнася до експандед юнивърс, напоследък проверих как стоят нещата там, благодарение на моя брат в каузата Вейдър :). Разминавания определено има, но все пак авторите на сценария на играта са се опирали предимно на съществуващи лица и факти - Малак и Реван, старфорджа, старата империя, позицията на самия фордж и защитата му...
Та страшно се накефих. За това беше тази цяла словестна диария. Сега мисля да видя как стоят нещата от към страната на тези заблудени овчици, джедаите. Вие какво мислите?
Jesus saves, rest of you take 5d20 damage
|
KOTOR
