Така става именно, защото разтоянието от наблюдателя до обекта е пренебрежително по-малко, от колкото до обектите на заден план. Ще ти предложа един експеримент. Ще е по-добре да го направиш с венера или полярната звезда, но мисля, че и луната ще свърши работа. Значи, караш някой да застане на едно място и се завърташ около него, докато набелязаната звезда или луна не застане над главата му. После тръгавате едновременно, успоредно един на друг и с еднаква скорост. Ще видиш, че въпросният обект, ще си седи дълго време над главата му. Същото се получава и ако пътуваш с кола, по дълъг прав път и слънцето, луната или някоя звезда ти се пада от ляво или от дясно. Наблюдавай пътника/шофьора до теб. Движите се успоредно и с еднаква скорост. Разтоянието от теб до него е пренебрежително по-малко, отколкото до обекта, т.е. ситуацията със Сокола. Ще забележеш, че неговото положение спрямо слънцето(да кажем) не се променя.