Какво е общото между Star Wars и Властелина на пръстените? Оставяме настрана някои очевидни тежнения и откровенни заемки на Лукас от Толкин (за тях е достатъчно да се хвърли поглед на Willow, но не говорим за него в момента).
Ще се опитам като начало да заобиколя болестната си склонност към лирични отклонения и да пристъпя педантично.
Като начало имаме и в двете трилогии едно младо момче "от село" в роднински връзки с един от героите на предходното поколение. И двамата израстват в движение - по време на приключенията си. И двамата в един момент се оказват пред трудния избор да поемат сами по пътя си, без да могат да разчитат на помоща на приятелите си, защото знаят, че те единствени трябва да се справят със задачите си. И двмата стоят на ръба на критични решения малко след като разбират, че отговорността за равновесието между Доброто и Злото е стоварена на техния гръб (сравнете момента, в който Фродо поглежда в огледалото и осъзнава какво зависи от него и взъможността да даде пръстена на Галадриел и момента, в който Люк е пред Императора и се бори с изкушението да се остави да се плъзне по по-лесния път, този към Тъмната страна на Силата). Разбира се има нюанси, но основната линия е същата.
В двете саги имаме група съмишленици решени да стигнат до края или (както обичаха да цитират погрешно преди години комунистите) "да изгорят в пламъка на борбата". На двете места тези приятели имат възможност и нерядко желание да се откажат от битката, но преданоста към приятелите им ги задължава да останат вярни.
Това точно е момента, който според мен е причината за близоста на почитателите на сагите към творбите и припокриването на двете групи "фенове". Тази особеност отразява най-добре реализма на двете фантастични творби - никой не се ражда герой и не се моли да стане герой. Никое нормално мислещо същество не се хвърля в нещо единствено и само в името на идеята. Първата причина е чувството за отговорност към приятелите (останалите трима от задругата можеха да се разотидат, но решиха да спасят приятелите си, Чуи можеше по всяко време да си замине обратно вкъщи при семейството си, но рискува да се предаде на Джаба, само и само да спаси приятеля си, Фродо продължава най-вече заради виденията на поробеното Графство, да не говорим, че това е и причината изобщо да тръгне). Инстинктивно реагираме солидарно и ние, когато виждаме как "старите ни приятели", които в началото не са най-големите герои постепенно израстват до това, което и ние искаме да станем.
Основната причина за съвпадение в интересите на феновете, която аз виждам като обща сред толкова много мои познати, които са запалени по единия, другия или двата свята е именно, че това са цели отделни светове. Всички творби, които предизвикват чак фанатична преданост сред почитателите си са тези, които изграждат свои собствени светове. Далеч нескритото ни желание да се забавляваме в един изцяло различен свят със своя история, свои легенди, герои и др. е това, което ни свързва с тези книги, филми и т.н. Достатъчно е да ви припомня Пинокио и неговия приятел Фитилчо, които тръгват заедно към Страната на Забавленията. Толкин и Лукас ни предлагат именно такива отделни страни с изцяло различни вселени, които ни предлагат тотално "изнасяне" от сегашния ни свят, зашото като започнем от географията, минем през песните, легендите, имената и завършим с дрехите и оръжията всичко е ново, митично и най-вече различно. Не знам колко от вас знаят, но в света на Star Wars също има завършени писмовни системи, дори различни от нашата алгебрични концепции. Разбира се, чест прави на Толкин, че той е създал всичко това сам и не е имал на разположение помошта, с която разполага Лукас.
Като финал искам да споделя една болка, която, сигурен съм много от вас познават - знам, че никога няма да имам възможността да достигна до изчерпателни познания в сферата на тези две прекрасни човешки културни наследства. Защото въпреки липсата на Толкин "вселената" на Средната Земя продължава да се развива, този пут визуално благодарение на прекрасната работа на Питър Джексън и неговия екип.Редактирано от Heinz Guderian на 11.02.03 04:20.
|